вторник, 31 май 2016 г.

May Wrap-Up & June TBR + Пролетен базар на книгата 2016 (book haul)


Здравейте! Ето, че измина и този месец, което означава, че е време за книжна равносметка. През месец май отново прочетох пет книги, всички от които много ми се харесаха и далеч не съжалявам, че съм прочела. Наред с това през май се проведе и ежегодният Пролетен базар гр. София, който за всички читатели е любимо събитие. Радвам се, че имах възможността да го посетя, да си закупя малка част от книгите, които най-силно желая да прочета, да се срещна с част от екипа на любимите си издателства, както и да поговоря с тях и най-вече да се запозная с прекрасни хора, с които ни свързва нещо голямо - книгите. <3 Благодаря ви за прекрасния ден КрисиЙоли и Симеон! 

В този пост по традиция ще ви съобщя книгите, които прочетох през изминалия месец и ще посоча други, които влизат в плановете ми за следващия. В допълнение с това - и книгите, които си закупих от седмицата на панаира. 

1. "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий - ревю тук 
Много харесах началото на поредицата за "Пенрин и краят на дните", тъй като бе изпълнена с много действие и напрежение, сюжетът не е предвидим и даже бих го определила като доста оригинален.








2. "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни тийнейнжъри" от Мая ван Уейгънън - ревю тук
Смятам, че тази книга би се харесала на всички тийнейджъри, на които предстои ново начало - като друго училище, град или на тези, които имат нужда от полезни напътствия за училищния живот, поднесени с много хумор.







3. "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен - реших да си припомня една от най-любимите си книжки от деството. Несъмнено това е книга, която ще държи усмивка върху лицето ви през цялото време, докато я четете, а на моменти ще ви кара да се смеете с глас!









4. "Елизабет е изчезнала" от Ема Хийли - ревю тук
Книга, изпълнена с множество загадки и история, поднесена толкова завладяващо и с герои съвсем близки до действителността, това е неповторимият дебютен роман на Ема Хийли. Препоръчвам го на всички почитатели на мистерията, а аз непременно ще го препрочитам, защото един прочит не стига, за да се разберат и осмислят всички детайли около историята.





5. "Перфектна химия" от Симон Елкелес - ревю тук
Изключително приятно изненадана съм от тази книга! Очаквах клиширана скучно предадена любовна история, а получих точно обратното! Много ми хареса, а краят бе повече от перфектен!









Месец юни се очертава истински ад, имайки предвид контролните и изпитванията за оформяне, които предстоят всеееки ден... Въпреки това съм си избрала няколко страхотни заглавия, които от много време искам да прочета. През юни смятам да дочета "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир, която ме изумява с всяка страница! Истински съвременен шедьовър! Също и "Човек на име Уве" на Фридрик Бакман. Това ще е първата ми среща с автора и определено няма да е последната, вече преполових книгата и мога да кажа, че е великолепна! Към списъка със заглавия за юни ще добавя и от книгите, които си закупих от Пролетния базар. А те са: "И всичко стана луна" на Георги Господинов, "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова, "Тайната история" на Дона Тарт, "Вестители" на Цветелина Владимирова ии "Друговремец" на Диана Габалдон! <3 Нямам търпение да  прочета всички!


Е, това беше от мен! 
Желая ви месец с много прочетени книги и приятни емоции! 

петък, 20 май 2016 г.

"Перфектна химия" от Симон Елкелес - ревю


В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения...

Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.

Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...

На пръв поглед историята звучи толкова познато - за невъзможната любов между "перфектното" момиче и "лошото" момче. Аз също избързах да заключа, че книгата по нищо няма да се различава от романтиките, които вече съм прочела. Е, съвсем скоро се убедих, че нещата не стоят точно така - "идеалното" момиче само носи маска на такова, прикривайки множеството си проблеми и терзания, а "лошото" момче всъщност притежава огромно сърце. Книгата привлича интереса на читателя още от първото изречение и така до самия край, но това, което я прави толкова увлекателна, е именно липсата на съвършени образи. Проследяването на взаимоотношенията между героите, техните лични и семейни проблеми, позволява на читателя да се привърже още по-силно към Бритни и Алекс, а това, че историята бе разказана от името и на двамата, ни дава възможността да надникнем по-отблизо в техните най-съкровени мисли, тайни и желания.

В началото Бритни не ме заинтригува особено, заради постоянните си опити да задържи маската си на съвършена ученичка, приятелка и гадже, но с течение на времето разбрах, че тя далеч не е толкова перфектна, за каквато успешно се представя. Родителите й никога не са я разбирали и не са давали възможността да бъде себе си, да бъде истинска и единствено са изисквали от нея да бъде каквато те желаят, да постига това, за което те мечтаят. Така с времето у Бритни се е породило трайно чувство на несигурност, лишило я от способността да се доверява, като тя всячески се опитва да скрие тези и други несъвършенства в живота си. С развитие на историята Бритни претърпява огромна промяна - тя успява да повярва в себе си, да се изправи срещу наложените й стереотипи и да се отърси от тях, да поеме своя път в живота, неповлиян от чуждата намеса, да бъде с хората, които обича и я ценят истински. Възхищавам й се, че нито за миг не спря да дарява сестра си с грижите и обичта, от които тя има нужда, че успя да й достави щастието, което заслужава. Несъмнено Бритни разбра това, което й бе нужно, за да вземе живота си в свои ръце и да заживее по начина, по който тя иска. 
"Животът е такъв, какъвто сам го направиш. Ако смяташ, че не можеш да промениш света, тогава следвай пътя, който други са проправили вместо теб. "

Алехандро Фуентес бе изключително интересен персонаж, криещ не само истинската си същност, ами и реалната причина, поради която се представя за толкова "лош". Той произлиза от мексиканска фамилия и е член на бандата "Кървавите латиноси", която може да напусне само като заплати с живота си. На пръв поглед арогантен и надменен, в действителност Алекс е точно обратното - обичащ, мил и грижовен. Принуден да извършва нелегални дела, за да може да закриля майка си и двамата си по-малки братя, Алекс също мечтае да постъпи в колеж. Връзката му с Бритни и чувствата му към нея вероятно са най-красивото нещо, което му се е случвало и той не пропиля това, което се случва веднъж в живота - истинската любов. Още нещо много показателно за него е отношението му към сестрата на Бритни - то не бе изпълнено със съжаление или съчувствие, а по-скоро с искрена обич, за разлика от пренебрежението и безразличието, които Колин, бившето гадже на Бритни, проявяваше.
"Ако научих едно нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден... тук и сега."
Бритни и Алекс, на пръв поглед - две противоположности, а всъщност си приличат изключително много. И двамата са издигнали бариера към истинското си "Аз" и не го показват на околните. И двамата желаят да се откъснат от досегашния си живот и да поемат в своя посока. И двамата могат да постигнат всичко това заедно...

Второстепенните герои от своя страна - братята и приятелите на Алекс, както и семейството, приятелите и бившето гадже на Бритни, са неизменна част от историята и също допринасят за развитието й.

"Перфектна химия" на Симон Елкелес е история за пътя, който двама души изминават към постигането на мечтите си и откриването на най-ценното в живота - истинската и незаменима любов, която никога не се забравя. Препоръчвам я на всички почитатели на романтиката или на тези, които биха искали да прочетат един лек, но същевременно интересен роман в духа на Латинска Америка.


Много благодаря на издателство Ибис 
за възможността, която ми предоставиха!


неделя, 15 май 2016 г.

"Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" от Мая ван Уейгънън - ревю


Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа ѝ да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.


Мая ван Уейгънън живее на границата между САЩ и Мексико, висока е 1.57м, има любящи родители, по-малък брат и сестра. Но едно не е - популярна. В училищната йерархия тя се определя в графата "Отхвърлени от обществото", което е степен минус първа от скалата по популярност, най-ниското ниво от всички в училището, на които не им плащат, за да са там (учителите и тези по заместване). Скоро Мая открива наръчникът по популярност на Бети Корнел от петдесетте години на миналия век и решава да ги приложи в своя живот, знаейки, че няма какво повече да губи. 

От доста време бях хвърлила око на дневникът на Мая ван Уейгънън - провокиращото заглавие и грабващата анотация още повече привлякоха интереса ми, но не мислех, че историята описва истинския живот на Мая ван Уейгънън, която е както авторката, така и героинята в книгата си. В нея присъстват ежедневните резултати от експеримента, който има заветната цел - да извади Мая от дъното на социалната стълбица в училището й и да я направи значително по-известна, отколкото е.


Всеки от нас (или почти всеки) някога (или винаги) е искал да бъде популярен. А какво всъщност означава това? 

"Знам какво не е. Не е да седиш сам или да ти се присмиват. Не е да се срамуваш от това как изглеждаш и непрекъснато да искаш да се скриеш в някой ъгъл, да искаш да изчезнеш."


Но тази книга е нещо много повече от едно просто прилагане на съвети за популярност на повече от шейсет години и рисковете от това (всъщност такива май липсват). Тя е поглед в живота на едно момиче в едновременно най-прекрасните и най-болезнените й години - тийнейджърските, когато физически и психически човек преминава от детска в зряла възраст. Представлява още поглед в душата, мислите, чувствата й. Мая ван Уейгънън ни допуска до най-съкровените си спомени, желания, тайни и така имаме възможността да я опознаем истински, да й съчувстваме на места, друг път да се възхищаваме на смелостта, добрината, вярата й в себе си. Защото всичко голямо започва с това да повярваме в себе и в своите способности.

В дневника си Мая още споделя свои снимки със семейството си, с нови принадлежности, с тоалетите си или правейки упражнения за красива стойка и това допринася да достоверността на романа, което пък от своя страна по някакъв начин поражда довери към всичко написано в него.


Книгата е разделена на девет глави, всяка за деветте месеца от учебната година - от септември до май, през които Мая се стреми да подобри различен елемент от себе си, допитвайки се и следвайки съветите на Бети Корнел за тяло, грим, коса, дрехи. 

Всичко в книгата е поднесено с щипка хумор, защото ситуациите, в които Мая попада са нерядко комични, но винаги - поучителни. Всеки тийнеджър би научил по нещо, което ще намери за полезно и би започнал да прилага и в своя живот. Действително книгата вдъхновява читателя да се заеме с подобрение на нещата в себе си, което не харесва. Именно затова препоръчвам дневникът на Мая ван Уейгънън, обявена чрез класации за една от най-влиятелните тийнеджърки, на всеки, който би искал да почете за порастването на едно момиче, за пътуването му към себе си. На всички, които някога са седели сами на детската площадка. 

Много благодаря на издателство Сиела 
за възможността да прочета книгата!

четвъртък, 12 май 2016 г.

"Елизабет е изчезнала" от Ема Хийли - ревю


Мод е на 82 години и страда от деменция. Тя постоянно забравя разни неща - прави си чай, но забравя да го изпие. Отива до магазина и забравя защо. Друг път не разпознава дома си, мястото, на което се намира или пък собствената си дъщеря. Но това, което не напуска мислите на Мод, е фактът, че нейната приятелка Елизабет я няма. Изчезнала е - същото пише и на цветните листчета в джобовете на Мод. И докато всички се опитват да я убедят да се откаже от търсенето си, да спре да говори за това или да задава въпроси, тя ще разплете нещата докрай. Въоръжена с химикалка и със своите цветни листчета, Мод ще стигне до истината и ще разкрие дълбоко пазена тайна от миналото си, за която изглежда всички са забравили. Всички, но не и Мод. 

Разбрах за тази книга най-случайно от книжното общество в goodreads и привлечена от грабващото заглавие, бързо потърсих повече за нея и така се озова сред желаните ми четива. Не след дълго научих, че е избрана за Costa Book Awards Winner 2014 в същата година, в която излиза и това само по себе си говори немалко.

Source
Действието в "Елизабет е изчезнала" е представено от името на самата Мод, което ни дава възможността максимално да опознаем както нея, така и миналото й, да се вмъкнем в мислите и чувствата й. В историята има две сюжетни линни, в центъра на които стои Мод. От една страна се разказва за внезапното изчезване на най-добрата й приятелка - Елизабет, като проследява нейното търсене в настоящето, а от друга - връщане в миналото сред появилите се спомени на 82-годишната жена около изчезването на по-голямата й сестра пред много години, като по този начин се впускаме в разрешаването на две загадки едновременно.
Още в първата глава Мод установява липсата на приятелката си и от този момент нататък, тя не спира да мисли за това, да го споделя на всички, да го изписва на цветните си листчета. Чувствата, които се пораждат у нея след изчезването на Елизабет и напомнят да още едно изчезване на близък човек, което тя е трябвало да преживее през младостта си - това на сестра й Суки (Сюзан) и така спомените й за него постепенно започват да се възвръщат. Понякога Мод смесва случки от миналото с настоящето и това кара дъщеря й Хелън да счита, че е изгубила разсъдъка си. А Мод просто забравя...

"Никога нищо не забелязвах; минавах край всичко като светкавица. Сега имам много време да оглеждам, но няма на кого да разкажа какво съм видяла."
Представете си колко боли да сте в тежест на собствената ви дъщеря, която постоянно да ви повтаря какво да правите и какво не, да ви прави забележки, че излизате до магазина, че си правите чай, че ядете прекалено много препечени филийки, че говорите небивалици за изчезването на ваша приятелка, че я правите за срам в ресторанта, че я карате да ви чака, докато си избирате нов пуловер, че сте счупили чиния. Авторката отлично е пресъздала образа на неблагодарните на родителите си деца, които след определена възраст започват да се държат неуважително спрямо тях, изграждайки образа на 50-годишната Хелън. Синът на Мод, Том пък е установил живота си в Германия и там е създал ново семейство, като изключително рядко и то за съвсем кратко се връща, за да посети майка си. 

За Кейти, внучката на Мод, си мислех, че ще се държи също така непочтително с нея като майка си, но всъщност тя бе много мила със своята баба, отправяше й шегички, който караха Мод да се чувства обичана и щастлива, пускаше й музиката, която Мод поискаше да чуе. 


Source
Като върл почитател на мистериите, заобичах тази книга от първата глава. Но Ема Хийли е написала нещо много повече от една мистерия с много въпроси, защото в романа й има емоция, има послание. Чрез нея можем да влезем в мислите на една възрастна жена, да се опитаме да разберем светогледа й през този период от живота й, да почувстваме болката й, когато околните я упрекват или й се присмиват на това, че забравя. 

Без съмнение "Елизабет е изчезнала" е едно невероятна и запомняща се история, написана безупречно, която смятам, че би се харесала на всеки. С нея ще плачете и ще смеете, ще търсите и ще намирате, а това, което ще искате накрая, ще е да я започнете отначало.


Искрено благодаря на издателство Orange Books 
за възможността да прочета тази прекрасна книга 
в замяна на честно ревю!


неделя, 8 май 2016 г.

"Град от кости" - книга първа от поредицата "Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър - ревю

Source                             

Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас – те са нашите защитници.

Наричат себе си Ловци на сенки.
Ловците на сенки следват законите, записани в Сивата книга, дадена им от ангела. Тяхната мисия е да защитават нашия свят от нашествениците, идващи от други измерения и наречени демони – същества, които бродят между световете и унищожават всичко по пътя си. Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.
В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. Мълчаливите братя съхраняват информация за всеки ловец на сенки от самото му раждане. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.
Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.
Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.

А Бокалът на смъртните е изчезнал...

Source
Тъй като няма да мога да представя по-добре историята от оригиналната анотация, представям ви самата нея. Трудно ми е да пиша за книга, която за толкова кратък период от време като седмица, успя да заеме челно място в списъка ми с любими книги и трайно да се намести там. В периода, в който всичките ми приятели бяха луднали по "Реликвите на смъртните", аз не проявявах никакъв интерес, а те разбира се, много ми се чудеха. Бях гледала филма, но си признавам - с половин око, и сигурно затова изобщо не привлече интереса ми. Но както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Сега, няколко години по-късно, реших да разбера what is all the hype about. Е, убедих се, че пордицата неслучайно има толкова много почитатели по цял свят! 

Още с първите страници разбрах, че тази книга ще ме накара да се влюбя. Историята се развива постепенно, но това не пречи човек да се досети, че книгата е начало на нещо мащабно. Най-напред ме впечатли писането на авторката, която притежава великолепен стил на изразяване и майсторски си служи с всяка дума. Малко са съвременните писатели, които така съвършено успяват да нанижат думите си като мъниста. 
Не след дълго забравих за заобикалящия ме свят, просто се впуснах в света на Ловците на сенки и без да се усетя бях прочела повече от сто страници. Освен от безспорния литературен талант на Касандра Клеър, останах очарована и от цялостната картина и история в романа, от оригиналността на сюжета и не на последно място, от героите.

Действието в "Град от кости" не е от най-интензивно развиващото се - имаше части, в които авторката бе заложила повече на описанията, друг път на диалозите между героите, но със сигурност интересът на читателя не намалява в нито един момент, а напротив - той започва да чувства историята близка до сърцето си и да иска да научи повече и повече, да разбере как ще завърши. А всичките перипетии, пред които героите са принудени да се изправят, далеч не са излишни. Всичко, което се случваше бе свързано със следващото или ако не, то с развръзката в края на книгата, която обещавам, ще ви остави без думи и с отворена уста. Именно поради това със сигурност не мога да нарека историята предвидима. 

Никак не ми беше трудно да навляза в света, който авторката е създала и още по-лесно ми беше да го заобичам. Влюбих се и в героите, привързах се към тях и нямам търпение да науча развитието на характерите и взаимоотношенията помежду им в следващите части. 

Клеъри Фрей е нашата червенокоса главна героиня, която не подозира за произхода си, за скритите в миналото тайни, за способностите, които притежава. Наивна, но и много смела, няма как да не я заобичате и да не искате най-доброто за нея. След неочаквания край на книгата, умирам да разбера как ще продължи живота й оттук насетне. Още в първа глава Клеъри среща Джейс Уейланд и тогава целия й свят се преобръща. Той е мистериозен, самовлюбен и неустоим, смел, верен на приятелите си и с чувство за хумор. Много го заобичах като персонаж (всъщност вече е сред любимите ми мъжки персонажи) и смея да твърдя, че е съвършено изграден - нищо нямаше да е същото, ако някоя от чертите му липсваше или беше заменена с друга.
"Да обичаш означава да унищожиш, а да бъдеш обичан - да бъдеш унищожен."
Не можах кой знае колко да опозная другите герои - Саймън, Алек, Изабел, Магнус, защото акцентът не бе поставен върху тях, но се надявам това да се промени в следващите части от поредицата. 
Разбира се, в книга не липсваше и присъствието на злодей, около който през цялото време цареше абсолютна мистерия. Радвам се, че все пак в края тайните се разкриха и същевременно има още толкова много да се случва. 

Препоръчвам на всички почитатели на фентъзи жанра, които все още не са започнали поредицата "Реликвите на смъртните", да го направят - ще останат възхитени от майсторството на авторката и от съвършената история, която е успяла да създаде! Аз определено смятам да продължа с поредицата, както и с всички книги, които Касандра Клеър е написала, защото талантът й многи ме впечатли! 

П.П. - държа да отбележа, че корицата на новото издание на книгата е възхитително!




Искрено благодаря на издателство Ибис, че ми предоставиха копие от новото издание на книгата в замяна на честно ревю!

сряда, 4 май 2016 г.

"Ангелско нашествие" от Сюзан Ий - ревю



Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне.

Дори да се съюзи с един от тях.

Рафи е войн, но след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелил битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.

Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял...

Признавам, че досега не бях чела роман, в който да се разказва за ангели и около тях да се върти цялостното действие, затова и бях толкова развълнувана преди да прочета "Ангелско нашествие". Не знаех какво точно да очаквам нито от историята, нито от стила на авторката. Единствено бях наясно с жанра - постапокалиптичен фентъзи роман. Скочих в дълбокото и определено не съжалявам! Книгата надмина очакванията ми! И макар съотношението между описанията и диалозите да бе в полза на описанията, това ни най-малко не развали удоволствието от четенето, а напротив - по този начин успях да навляза в историята, като научих повече детайли за нея и за живота на ангелите, които бяха поднесени великолепно.

Действието в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий се развива в един постапокалиптичен свят, в който ангелите опустошават съвременната цивилизация, опасни банди представляват опасност през деня, а непознати създания нападат през нощта. 17-годишната Пенрин, малката й сестричка Пейдж и майка им стават свидетели на нещо невиждано досега - битка между ангели и ангели (петима срещу един...нечестно, нали?). Тогава един от петимата ангели отвежда малката Пейдж, а на Пенрин не й остава нищо друго освен да даде всичко от себе си, за да я спаси. Но тя не се впуска в това сама. Рафи, нападнатият от своите, ранен и с отрязани криле, става неин съюзник в това да й помогне и да я заведе до гнездото на ангелите в Сан Франциско. 


Още от самото начало разбираме, че насреща си имаме силен и борбен женски образ - Пенрин Йънг съчетава качества, присъщи на лоялната на семейството и близките си героиня, която е готова да жертва дори живота си за тях. Тя се впуска в търсене на малката си сестра, които ангелите отвличат, без да знае какъв ще е изходът от всичко това. Тя не може да продължи съществуването си без да е направила всичко по силите си да я спаси и без да я усеща до себе си. Това аз наричам всеотдайност. Във времето, което е настъпило и най-вече при създалите се обстоятелства, с един напълно непознат до себе си, който дори принадлежи на друга раса, Пенрин не пада духом, а единствено набира смелост да намери семейството си и именно мисълта за това я крепи докрай.

Рафи от своя страна е мистериозен и непредсказуем персонаж с непредвидими действия и неизвестно минало, но сега той е единствения, на когото Пенрин може да разчита. Нападнат от своите и изцерен от чуждите, Рафи се различава от останалите ангели, слезли на Земята, за да я опустошат. При всички положения без него историята нямаше да бъде същата, както и ако образът му бе по някакъв начин по-различен. Със своя хумор и остроумие, определено ми беше приятно да чета за него особено, в частите, в които двамата с Пенрин се разправяха за почти всичко. А загрижеността на единия към другия, нямаше как да не доведе до изграждането на силна връзка между тях.

" - Приятелите ми викат Гняв - отговаря Рафи. - Враговете ме наричат "Моля те, имай милост." А ти как се казваш, войниче? "
Второстепенните герои в книгата - сестрата и майката на Пенрин, близнаците (Туидъл)ди и (Туидъл)дум, Ави бяха изградени индивидуално и тъй като образите им не бяха много задълбочени (което се надявам да се промени в следващите части, за да мога да ги опозная по-добре), няма да ви издавам подробности около тях, за да можете сами да им се насладите. 

"Ангелско нашествие" от Сюзън Ий бе великолепно начало на поредицата "Пенрин и краят на дните". Така увлекателно написан, романът ще ви накара и да се смеете, и да настръхнете, ще ви отведе на едно запомнящо се приключение във времето на постапокалипсиса, настъпил на Земята, също известен като ангелско нашествие, а накрая няма да искате да свършва.

П.П. - Обърнахте ли внимание на невероятната корица? А на крилете, изобразени на нея? Да, релефни са! 

Много благодаря на издателство Емас 
за предоставената възможност да прочета книгата!