събота, 30 април 2016 г.

April Wrap-Up & May TBR


Здравейте! И ето, че отново дойде краят на месеца, а кога мина и април, нямам представа... При всички случаи това означава, че е време за книжна равносметка. През месец април прочетох цели пет книги и започнах още две, които ще довърша през първите дни на месец май. Общо седем, до които съм успяла да се докосна през месеца и смятам, че това е просто уау за мен, имайки предвид не особено високата ми скорост на четене и седмиците с по няколко контролни едно след друго :Д Нека ви кажа и кои бяха те!

1. "Игра на маски" от Бени Хюбнер Ревю тук
Определено имах нужда от малко разнообразие след фентъзи жанра, който бях зачела през март. Книжката е леко, приятно и ненатоварващо четиво, съчетано с оригинален сюжет, който би се харесал на всеки тийнейджър. Ако не знаех, никога не бих казала, че книгата е българска. Бени Хюбнер се е справила повече от отлично!



2. "Звезден полет" от Мелиса Ландърс Ревю тук
Смело мога да кажа, че това е едно от най-добрите ми попадения за тази година! Книгата е невероятна - от прекрасно изградените герои, през оригиналния сюжет до неочакваната развръзка и действията, които ви очакват на всяка страница... Просто няма да можете да си поемете дъх!



3. "Гондолата на времето" от Ева ФьолерРевю тук
Определено ми беше интересно да проследя приключението на Ана през 15в. във Венеция и смятам да проследя и следващите части на историята в Париж и Лондон. Книгата несъмнено ще се хареса на почитателите на поредицата "Скъпоценни камъни" на Керстни Гир.




4. "Шестото клеймо" от Дан Браун 
Това бе първата ми среща с творчеството на автора и определено няма да е последната. В първата част от тетралогията за Робърт Лангдън се запознаваме с историята на едноименните Илюминати, ставаме част от вечната битка между науката и религията, научаваме за неща, които не сме и подозирали, че може да бъдат част от един човешки живот и не на последно място, имаме възможността да опознаем малко или много Вечния град - Рим. На тези, които решат да прочетат тази книга, само ще кажа да се подготвят за многобройни обрати и развръзки.




5. "Град от кости" от Касандра Клеър 
Завърших я преди няколко часа и просто се чудя защо толкова време отлагах да започна тази поредица! Невероятно начало, обичам, обичам, обичам! Скоро очаквайте ревю, в което ще си излея всичко за нея, а засега толкова :Д 

За месец май не съм сигурна кои ще бъдат книгите, които ще прочета, защото както обикновено се случва, през април прочетох съвсем други книги, от тези, които планувах за март. Знам само, че със сигурност ще довърша "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий (която е великолепнаа дотук) и дневникът на Мая ван Уейгънън - Как да бъдеш популярна: Ретро мъдрост за съвременни чудаци". Нямам търпение да се докосна до "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли, която определено изглежда доста обещаваща, както и до "Перфектна химия" на Симон Елкелес. Е, списъкът и дотук стана дълъг, а не се знае с кои заглавия ще се сдобия от Пролетния панаир на книгата тази година (очаквам го от зимния насам :Д). 

А вие кои книги прочетохте този месец? ^^

петък, 29 април 2016 г.

The Quotes Book Tag


Благодаря на Юлия К., че ме тагна да направя този страхотен таг! ^^
Аз от своя страна отбелязвам МариЕли и Павлина, но нека всеки се чувства поканен да го направи!

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият, който ти хване окото. 
"И тъй като истински влюбеният е щастлив само в минутата, в която вижда или притежава любимата си и страда през цялото останало време..." - Виктор Юго, "Клетниците"
2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент. 
"Проблемът на хората е, че през повечето време забравят за малките неща, а те са толкова важни. Всички са адски заети да чакат на местата за чакане. Ако спрем за миг и си припомним, че има места като кулата в Пурина и гледки като тази, ще сме по-щастливи.“ - Дженижър Нивън, "Всички наши места"
3. Цитат от любимата ти книга. 
"Не пропилявайте златото на вашите дни, поддавайки се на скуката, не се опитвайте да поправите непоправимото или да посвещавате живота си на невежите, пошли и вулгарни хора...Живейте! Живейте прекрасния живот, който е във вас! Не пропускайте нищо. Винаги търсете нови усещания. Не се страхувайте от нищо..." - Оскар Уйилд, "Портретът на Дориан Грей"
4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.
"With freedom, books, flowers and the moon, who could not be happy?" & "To love oneself is the beginning of a lifelong romance." - Ocar Wilde 
5. Отиди до рафтовете и избери книга, която съответства на номера ти в клас, а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти. 
Избирам първата книга - " Кой знае? Може би твоята любов ще ме накара да забравя всичко, което ми се иска да не помня." - А. Дюма "Граф Монте Кристо"
6. Любим цитат от края на книга.
"Нямаше представа какво щеше да донесе бъдещето на всеки един от тях, защото възможностите бяха толкова безбройни, колкото и звездите. И всъщност това беше достатъчно." - Мелиса Ландърс, "Звезден полет"
7. Вземи някоя случайна книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти. 
"Той не те харесва истински Лейн, просто те иска, защото знае, че не може да те има." - Бени Хюбнер, Игра на маски
8. Цитат от книгата, която четеш сега. 
„Ръката й пулсираше – вцепенена и болезнена.
- Това ли е моментът, в който започваш да късаш тениската си на ленти, за да превържеш раната ми? – пошегува се тя. Мразеше вида на кръв, особено на собствената й.
-Ако искаше да ме видиш да разкъсвам дрехите си, можеше просто да ме помолиш! – той бръкна в джоба си и извади стилито си. – Щеше да е значително по-безболезнено.“ – Касандра Клеър, „Реликвите на смъртните: Град от кости“
9. Направи изречение от заглавие на книги. 
Ангелски полет и звездно нашествие в града на злополуките :D 
10. Кой цитат бе си сложил/а на чаша или тениска?
"Life can only be understood backwards but it must be lived forwards." или "After all this time? Always."
11. Кой цитат те обижда?
Ако някой има различно от моето мнение в никакъв случай не се обиждам. Най-много да си помисля колко заблуден е този човек. 
12. Кой цитат те описва най-добре? 
„Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш единствено да контролираш какво ще направиш със себе си след това.“ - Рене Ахдие, "Гневът и зората"


И така, това беше всичко от мен за днес! Надявам се цитатите, които подбрах да са ви харесали. Светли Великденски празници на всички! :3

събота, 23 април 2016 г.

"Гондолата на времето" от Ева Фьолер - ревю



Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция заедно с родителите си. По време на една от разходките си из града Ана попада на червена на цвят гондола, а всички знаят, че венецианските гондоли са черни. Не след дълго на събитието "Историческа регата", което посещава заедно със своите родители, Ана е бутната във водата от едно привлекателно момче, а после и издърпана в същата червена гондола от него. Преди да успее да се върне на кея, всичко за миг се размива и Ана се събужда повече от половин хилядолетие назад във времето - през 1499г. Сега младата германка е принудена да привикне към начина на живот през тази епоха без технологии (дори и нейният любим айпод), козметика, лекарства или какъвто и да било лукс, който съвремието й е поднасял. Но най-важното - Ана трябва да открие каква е причината да се озове петстотин години назад и как би могла да се върне при семейството си. Помощта за това й оказва мистериозният Себастиано, когото последно вижда преди да отпътува назад във времето и към когото изглежда започва да изпитва повече от приятелски чувства...

Eдинствената друга поредица с елемент на пътуване във времето, която съм чела е трилогията "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир, също немска съвременна литература. Тъй като историята на Гуендолин през вековете много ми допадна, имах голямо желание да прочета и за Ана в трилогията "Пътуване във времето", чието продължение непременно ще прочета. На пръв поглед двете поредици си приличат по това, че главните героини се озовават назад във времето без ни най-малко да са го подозирали, а също и чувствата, които започват да изпитват към загадъчно момче. В дълбочина обаче двата романа са коренно различни - от приключенията, които героите преживяват, трудностите, пред които се изправят, злодеите, които срещат до действителната причина за тяхното пътуване във времето.

Това, което най-много ме впечатли, бе прецизността, с която авторката е успяла да изгради живота във Венеция преди пет столетия. Тя майсторски преплита минало и настояще на героите в прекрасната Венеция. Ежедневието на хората тогава представя като приказка, която пренася читателя в това време и го кара да почувства атмосферата на тази епоха, да оцени новостите на съвремието си, да усети колко труден е бил животът без тях, макар е не невъзможен, изключвайки неизлечимите за това време болести, които днес се лекуват за седмица. 

Трябва да призная, че книгата наистина надмина очакванията ми! Макар и на моменти действието да се развиваше леко мудно и да намирах някои описания за прекалено проточени и сравнително ненужни, не подозирах, че авторката ще е съумяла толкова съвършено да преплете минало и настояще и да изгради с невероятна точност живота такъв, какъвто действително е бил преди пет столетия, както и града с неговите типични улички, архитектурни забележителности и разбира се, едноименният Канале Гранде. 

Героите в "Гондолата на времето" без изключение бяха абсолютно уникални, като всеки бе представен в различна светлина и имаше своя роля за развитие на действието.
Главната героиня Ана е изключително смела, макар и тя сама да не го вярва. Малко биха били хората, които ще запазят самообладание и състояние на духа, ако изведнъж напуснат съвремието си и се озоват в петнайсети век.Сега Ана трябва да се изправи пред пророчеството, което е определило нейната роля в това приключение и с малко повече късмет, да успее да се върне обратно в настоящето. Но след всичко преживяно, тя се привързва към обстановката и среща приятели в това опасно минало, то дали би искала да ги напусне завинаги?

Себастиано е загадъчният италианец, който бута, а след това спасява Ана от каналите на Венеция. Той също крие тайни и не изглежда да има желание да разясни настъпилите обстоятелства на младата германка. Неговото остроумие изпълват страниците с хумор, а читателят с наслада. Определено вече заема място сред любимите ми мъжки персонажи.

"От меката вълна, с която се бях завила, все още се долавяше уханието на Себастиано, тази неопределима и обезпокоителна смесица на мъж и приключения."

Второстепенните персонажи - Бартоломео, Клариса, Мариета, Хосе, Есперанца са също толкова мистериозни и индивидуално изградени като двамата главни герои и допълнително допринасят за красивите чувства, които книгата е способна да породи у читателя.

"Гондолата на времето" е една невероятна история, изпълнена с приключения, обрати, напрежение и романтика, поднесени чрез способностите на авторката да отвежда всеки назад във времето в прекрасната Венеция!

Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност!

понеделник, 18 април 2016 г.

"Звезден полет" от Мелиса Ландърс - ревю

 

Солара Брукс, отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, притежава умения на механик, с които изкарва прехраната си, а татуировките по кокалчетата на пръстите й, свидетелстват за престоя й в затвора за извършени в миналото престъпления. Солара мечтае да започне нов живот в отдалечените райони на галактиката, в които цари беззаконие и където никого не го е грижа, че тя има машинно масло под ноктите. 
За да достигне тъй желаните земи, Солара е принудена да стане прислужник на борда на луксозния интергалактически кораб "Зенит" и то не на кого да е, а на Доран Сполдинг - наследник на най-голямата междугалактическа петролна компания и стар неин познат от училищните години, който както изглежда няма намерение да спре да й вгорчава живота.
Скоро се случва така, че двамата са принудени да живеят заедно на борда на "Банши" - кораб, чиято загадъчност на екипажа бледнее спрямо въпросителните около това по какъв начин Доран е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята и до къде водят оставените му координати...

Още четейки анотацията се разбира, че "Звезден полет" по всички критерии притежава оригинален и много интригуващ сюжет, който няма как да не породи и у всеки инстинктивно желание да прочете книгата. Признавам, че в началото не бях напълно убедена, че романът ще ми се хареса, тъй като след прочита на Do Androids Dream of Electric Sheep, заключих, че научно-фантастичната литература и произведения, чието действие се развива извън родната ми планета, не са за мен, затова и подходих с известна мнителност. Е, тези ми мисли и съмнения бяха запратени с гръм и трясък в най-далечните краища на галактиката само след първите няколко страници и вече не бях способна да оставя книгата! Начинът на писане на Мелиса Ландърс определено е способен на това, имайки предвид колко увлекателно пише и как умело потапя читателя в света и историята. Не мога да не спомена колко ме очарова това, че всяка страница е изпълнена с толкова много действие, напрежение, разкрития, развитие, че на моменти е трудно човек да си поеме дъх. Няма нещо, което бих променила от "Звезден полет", книгата е съвършена и вече се нарежда сред любимите ми!

Source
Героите и взаимоотношенията помежду им също далеч не са за пренебрегване, взимайки под внимание колко индивидуално е представен всеки, а промяната и израстването, през които преминава са поразителни.
Главната героиня Солара Брукс ме спечели от самото начало. Тя притежава качества и умения, присъщи на силния женски образ, преживяла е немалко - от липсата на истинско семейство (като изключим сестра Агнес) до обвинението в сериозни престъпления и престоя в затвора. С развитие на действието читателят става свидетел на нейното израстване като героиня, а множеството трудности, през които преминава, не погубват вярата й, а напротив - вдъхват й сили и увереност. Въпреки всичко, което е преживяла, Солара не загубва способността си да (съ)чувства, да обича истински и ако това не е повод за възхищение, не знам кое е! 

Доран Сполдинг е най-неприятният спомен на Солара от училище, поради безкрайните унижения, злепоставяния и обиди. Сега, когато за кратко, тя е неговата лична прислужница, той не се поколебава да я използва за прищевките си. В началото Доран е представен като разглезения син на заможно семейство, с което определено не печели симпатиите на читателя, но на по-късен етап той прави болезнени признания от миналото си и претърпява пълно преобразяване, защото трудностите го научават на най-ценното в живота - че не трябва да приема нищо за даденост. 

Source
Определено ми допадна това, че второстепенните герои в романа - Касия, Кейн (за които разбрах, че ще бъдат главни герои във втората част от поредицата), Рени, капитан Роси, са изградени със също толкова много детайли и още повече, че авторката представя тяхното минало, като така читателите получават възможността да ги опознаят и да вникнат в тях с по-голямо разбиране. 
Не липсва и присъствието на неприятели на екипажа, израдени с изключителна оригиналност. На кратко, няма елемент от книгата, който Мелиса Ландърс да не е сътворила съвършено.

Не на последно място, бих искала да отбележа, че корицата на българското издание е меко казано великолепна! Поздравявам нейният художник Живко Петров за отлично свършената работа. 

"Звезден полет" на Мелиса Ландърс е една книга, която впечатлява със съвършенството си, поражда куп емоции у читателя и не му дава възможността да си поеме дъх. Съвсем не бях подготвена да се влюбя в нея, но ето, че това се случи! След края й почувствах онова незаменимо чувство на удовлетворение от прочита на хубава книга, но и на носталгия заради това, че е дошъл краят!Препоръчвам я на всички, които обичат книги със силен женски образ, неповторими герои и неочаквано развитие на историята, съчетани с щипка романтика!

Искрено благодаря на издателство Сиела, които любезно 
ми предоставиха копие от книгата в замяна на честно ревю!

сряда, 13 април 2016 г.

"Игра на маски" от Бени Хюбнер - ревю


Лейн Денисън се мести със семейството си от Алабама в Лос Анджелис, което предполага само едно - ново училище, нови учители, нови приятели, но в Града на ангелите тя се сблъсква с една отчайващата и болезнена реалност на гимназиалната йерархия, в която едни представят себе си зад куп маски, коя от коя по-съвършено неестествена и стават "популярни", докато други са просто себе си, което изглежда е недостатъчно.
След провала на плановете й за перфектния първи учебен ден, Лейн среща мечтата на всяко момиче, а именно капитана на футболния отбор - Чандлър или както неговата русокоса половинка би го нарекла: "Чанииии!".

Знаех за съществуването на "Игра на маски" от близо година, две, но не съм и предполагала, че принадлежи на българска авторка. След като научих това, инстинктивно потърсих повече информация за сюжета, героите, посланието й, а след големия брой положителни отзиви за нея, пожелах да я прочета и аз. Е, "Игра на маски" по всички критерии е съвършен тийнейджърски роман и определено притежава качества, които аз много ценя в една книга - да буди интерес от първата до последната страница, да има моменти на напрежение, да оставя послание и разбира се, неочаквана развръзка. Трябва да призная, че това, което в действителност се оказа в края, няколко пъти ми мина през главата, но всеки път си казвах: "Не, не, не е възможно, определено преувеличавам...!". Още една причина, поради която след като затворих и последната страница, останах с отворена уста. Бени Хюбнер се е справила повече от отлично с написването на романа си и съвсем умело успява да породи чувства и привързаност към героите, които пък е изградила абсолютно индивидуално дори и второстепенните.

Лейн е главната героиня в романа, макар и действието да не се разказва от нейно име. Тя е "различна" от останалите, защото е себе си и не се опитва да се хареса на никого. Вярва, че ако някой я харесва, то това не трябва да е заради дрехите й или нещо още по-повърхностно. Не остава длъжна на никого и често не си мери думите. Като всяка едно момиче в тийнеджърската си възраст, Лейн също е изключително объркана относно чувствата си, но е наясно с едно - че не може да устои на тези теменужени очи...

Валънтайн е най-добрата приятелка на Лени от новото училище и в пълен контраст с облика на съучениците си, тя се облича във възможно най-много цветове, като за предпочитане е панталоните й да са яркооранжеви, а косата - на две увити опашки. Много добре впечатление остави Вал у мен с непреклонната си лоялност към най-добрата си приятелка и също с разбирането си към нея във всяка ситуация. 

Саманта или също известна като "най-популярното момиче" в училището и гадже на Чандлър, съчетава всички възможни пороци, които една тийнеждърка може да притежава. Тя намразва Лейн без видима причина и дава всичко от себе си да й стъжни живота. (Бас ловя, че всеки от вас познава подобна персона и в реалността! :D)

Чандлър, разбивачът на женски сърца, още повече заплита историята с променливото си поведение. Променливо, колко да е променливо? Хм, ами на 180 градуса направо. И неговият приятел Стан, безкрайно грубото и невъзпитано момче (нещо като мъжката версия на Саманта). 

Не мога да не спомена и Марта, защото нейната роля е ключова в изграждането на една част от цялостното послание на романа. Чрез образа й авторката разглежда често срещани сред тийнеджърите проблеми - психическият тормоз над по-неуверените, подигравките, публичното унижение, поради наднормено тегло и здравословни проблеми и показва, че слаби са не жертвите на подобен тормоз, а упражняващите го.


"Да си невидим си е предимство - можеш да наблюдаваш и чуваш, без да те виждат. Но си мисля, че моите килограми са най-малкият проблем. Хората страдат от купища излишъци - на самочувствие, на комплекси, на злоба, на лъжи. Нямате идея колко много лъжат хората, колко много лъжете всички вие, опитвайки се да се изкарате съвършени. Ами не сте... но какво от това."

Друго, което много ми хареса в книгата е, че по-голямата част от действието не се развива в училището, което би предполагало добре познатите ежедневни ситуации. Така сюжетът не само придобива оригиналност, но и ни пренася на прекрасното местенце, което авторката е избрала, а аз ще оставя на вас да разберете кое е то.

Сладко-романтичен и болезнено-реалистичен, "Игра на маски" е лек, забавен и изключително увлекателен роман, който буди размисъл върху въпроси като доверието, взаимоотношенията с приятелите и разказва за една реалност, в която всеки заблуждава за себе си и най-вече себе си. Определено си заслужава прочита най-малко защото е българска!


Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност 
да прочета книгата!

петък, 8 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Здравейте! За днес съм подготвила един доста интересен таг и много благодаря на Ели, че ме отбеляза да го направя! <3 
А правилата са следните: Избирате си книги, пишете заглавията им на листчета, които сгъвате и разбърквате. След това теглите три и от тях избирате кои да изгорите, пренапишете или препрочетете. Аз си избрах 12 и така се получават четири рунда, но вие можете да изберете всяко число кратно на три. 
От своя страна тагвам МериНораМари и Катерина.
Забавлявайте се! И приятно четене(:

l рунд

Изтеглих:
 "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас
"Чужди очи" от Джил Хатауей
"Гневът и зората" от Рене Ахдие

Иии това аз наричам кошмар! Да трябва да избирам между "Стъкленият трон" и "Гневът и зората"... защо?! Е, със сигурност избирам да изгоря "Чужди очи"... въпреки че я прочетох за отрицателно време, не е нищо особено в сравнение с другите две. Та, все пак ще ми се наложи да избера... "Стъкленият трон" е великолепно начало на поредицата и е вече сред любимите ми книги, но няма да крия, че прекалено подробните описания на битките например ми се сториха леко отегчителни, затова избирам пренаписването й единствено без тях. "Гневът и зората" ще я препрочитам (един, два, три пъти...най-малко) и съм сигурна, че не би ми омръзнала просто защото е перфектна от началото до края.

ll рунд

Паднаха ми се:
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс
"Клетниците" от Виктор Юго
"Хартиени градове" от Джон Грийн


Е, тук няма да е чак толкова трудно! Без капка колебание заявявам, че "Клетниците" ще бъде препрочетена - безспорно любима класика! Замислям се да върна "Хартиени градове" на Джон Грийн с единствената цел да пренапише финала, който безкрайно ме разочарова и просто не мога да приема! Като изключим това, целият замисъл на книгата много ми допада. Със огромно съжаление се налага да изгоря "Домът на Мис Перигрин за чудати деца". Макар и идеята й да е доста оригинална (особено взаимоотношенията между някои от героите хаха :D), но някак си не смятам, че след края има какво по-запомнящо да се случи (надявам се да греша).

lll рунд

Иии това са:
"Сирена" от Триша Рейбърн
"Алена кралица" от Виктория Айвярд
"Връзка" от Рейнбоу Роуъл


"Връзка" - толкоооова любима! Несъмнено отива към списъка за препрочитане! По същата причина, която изтъкнах и за "Стъкленият трон", една пренаписана версия на "Алена кралица" единствено без дългите и според мен излишни описания на двубоите е за предпочитане. Иии "Сирена" остава за изгаряне - тази книга просто не успя да ме спечели и това е.

и последен  lV рунд
Изтеглих:
"Хари Потър и даровете на смъртта" от Дж. К. Роулинг
"Игрите на глада" от Сюзан Колинс
"Всички наши места" от Дженифър Нивън


Нужно ли е изобщо да споменавам коя книга избирам да препрочета?! (ако все пак се чудите - "Хари Потър и даровете на смъртта"). "Всички наши места", която толкова ме разчувства, отива за пренаписване с единствената цел да се наблегне повече на причините, които довеждат до фаталното решение (тези, които сте я чели знаете за какво говоря). И нещо, което бас държа, че не очаквахте - "Игрите на глада" ще горят... Колкото и почитатели да има тази книга (а цялата поредица), аз не съм от тях и макар доста от антиутопиите да се базират именно на нея, не успях да я харесам. Не ми хареса това, че всичко се въртеше около борбата за оцеляване, нито пък елементът на избиването на участниците помежду им.

Е, надявам се да ви е било интересно! <3


Поздрави,

Ади К.

петък, 1 април 2016 г.

5 причини да започнете поредицата "Академия за вампири" от Ришел Мийд



Здравейте! В днешния пост ще ви представя пет причини, заради които си струва да започнете поредицата "Академия за вампири" на Ришел Мийд, ако все още не сте го направили. Аз прочетох първата част миналата седмица и несъмнено надмина очакванията ми, което автоматично означава, че ще продължа със следващите, а и с втората поредица "Кръвни връзки". 

1. Светът, който авторката описва по нищо не се различава от нашия с изключение на това, че освен хора, съществуват две раси вампири - морои(смъртни; владеят магиите със земни елементи) и стригои (неживи и зли, убиват невинни). Съществуват и дампири - полувампири, полухора, посветили живота си да се усъвършенстват като пазители на мороите. Мороите посещават учебни часове по различни науки и езици в Академията "Св. Владимир", докато междувременно дампирите се обучават за пазители. 
Литературните световете, изградени на пръв поглед близки, а всъщност далечни от реалността, допълнително допринасят за това книгата да ми хареса - обичам реалистичността, разкрасена с фантастични елементи. 

2. Историята е много по-заплетена и задълбочена от това, което очаквах да прочета и затова се изненадах приятно. Оказа се, че всичките добри отзиви по адрес на книгата не са случайни. Ако си мислите, че "Академия за вампири" е поредната семпла и безсмислена вампирска история (тоест това, което аз си мислех, преди да я прочета), уверявам ви, че това далеч не е така. Ришел Мийд е поставила началото на една великолепна история, която ще ви се стори такава независимо на каква възраст я прочетете.



3. Героите се изградени невероятно без изключение и притежават абсолютно индивидуални характери, което е ключово, за да ги заобичам. Тепърва предстои развитие на различните герои, а и на взаимоотношенията помежду им, които очаквам с нетърпение в следващите части.


4. Неочакваната развръзка е още една причина, поради която си заслужава да се започне поредицата. За мен една книга е толкова хубава, колкото случващото се в нея се различава от това, което съм предполагала, че ще се случи. В това отношение "Академия за вампири" ми остави много добро впечатление и определено пробуди интереса ми към историята и развитието. 


5. Взаимоотношенията между героите са много интригуващи и дори само заради това си заслужава читателят да се запознае по отблизо с тях. И в това отношение предстоят изненади, приятни или не оставям на вас да разберете!


Това бяха петте неща в "Академия за вампири", които най-много ми допаднаха. Препоръчвам книгата на всеки почитател на фентъзи жанра, а и на четенето като цяло, който все още не е започнал поредицата, да го направи, защото колкото и клиширано да е присъствието на вампири, Ришел Мийд несъмнено е успяла да създаде една увлекателна и несъмнено оригинална история!


Искрено Ваша, 

Ади!

Снимки източник: 12