четвъртък, 31 март 2016 г.

March Wrap-Up & April TBR

Здравейте! Ето, че измина и месец март, което означава, че е време за книжна равносметка. За мен бе един прекрасен месец, като изключим тестовете и изпитванията в училище, които сякаш нямат край. Получих първите си книжки в замяна на ревю, което си бе голяямо щастие! Също така визията ми се обнови с присъствието на чифт очила след препоръка на няколко очни лекари. Този месец прочетох четири книги, а ето и кои са те:




1. "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас (първа книга от поредицата) - ревю тук. С риск да се повторя с написаното в ревюто, ще кажа само, че не очаквах книгата да ми се хареса, затова я отлагах толкова, но определено съм грешала, защото е вече сред любимите ми фентъзи романи. Ако същите мисли ви спират, пренебрегнете ги, не бихте съжалявали. Оценка: 5/5


2. "Гневът и зората" от Рене Ахдие ревю тук. Още една книга, която ме грабна от началото и не ме пусна до самия край. Обожавам я! Препоръчвам я с две ръце и очаквам продължението й с нетърпение. Оценка: 5/5


3. "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл - ревю тук. Много, много обичам книги, в които присъстват загадки, които предстоят да бъдат разкрити и то от прекрасно изградени герои. Оценка: 4/5


4. "Академия за вампири" от Ришел Мийд (първа книга от поредицата) - тъй като предстои да й напиша ревю, няма да издавам много, освен че съм приятно изненадана. Очаквах плоска вампирска история. Е, оказа се много повече от това!


За месец април съм си подготвила няколко четива, които от доста време присъстват в to-read листа ми в гуудрийдс. Разбира се, нищо няма да протече по план както винаги, но ще опитам да се придържам към този April Tbr. Възнамерявам да прочета "Шестото клеймо". Това ще ми е първата среща с Дан Браун и тъй като това име го свързвам с майсторът на трилъра, за който немалко съм чувала, очаквам да ме възхити! Списъкът продължава с "Игра на маски" от Бени Хюбнер - имам огромно желание да я прочета и поради добрите си отзиви, се надявам да ми хареса! През този месец планувам да прочета и продължението на "Стъкленият трон" - "Среднощна корона" от Сара Дж. Маас.  


От мен приятна вечер и успешен месец <3
Поздрави,
Ади К.

Снимка източник: 1

понеделник, 28 март 2016 г.

I Love Spring Book TAG

Здравейте, за днес съм ви подготвила един изключително приятен сезонен таг! Много благодаря на Мари и Мери, че ме номинираха да го направя! Аз от своя страна каня Ели ^^ И Честита Пролет (с малко закъснение)! 

1. Каква е пролетта там където живееш?
Времето се променя постоянно - ту студено и дъждовно, ту слънчево, но все така студено. Какво по-подходящо време от това, за да прекараш следобеда с хубава книга и топъл чай?

2. Най-очакваното излизане на книга тази пролет.
Определено "Illuminae" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Искам да я прочета още откакто разбрах за нея от goodreads и много се радвам, че ще бъде издадена и на български.

3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.


Корицата на I'll Give You The Sun определено създава пролетно настроение с цветните линии, напомнящи слънчевите лъчи. Все още не съм чела книгата, но от доста време е в to-read листа ми от доста в

4. Къде ще четеш тази пролет?
Най-вече вкъщи, както по всяко време на годината, но също и в тролея, докато пътувам за училище. 

5. Намерете корица със слънцето на нея.



6. Кои са любимите ти пролетни четива?
През пролетния сезон любими книги мога да нарека по-леките четива, но в същото време също толкова вълнуващите - "Сезонът на злополуките", "Everything, everything".

7. Намерете книга с много различни цветове по нея.

Снимки източник: 12

Поздрави,
Ади!

вторник, 22 март 2016 г.

"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл - ревю


Сезонът на злополуките е част от живота на седемнайсетгодишната Кара, откакто тя се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо - семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде. 
Тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости. Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни ще изплуват на повърхността.


Още когато в началото на годината разбрах за "Сезонът на злополуките" от издателския план на "Егмонт" за 2016, много ме заинтригува и така се превърна в едно от най-очакваните четива за годината. Предполагах, че книгата ще ми хареса, но още след първите страници, или по-точно - от първото изречение на първата глава, вече бях сигурна, че ще я заобичам. Романът безспорно е от тези, които пораждат мистерия, достатъчна, за да накара читателите трепетно да разгръщат страниците, докато не стигнат и последната с целта да разгадаят цялостната загадка, а изящно изградените персонажи допринасят още повече за магията на творбата. Но за да бъде оценена изцяло от читателя, препоръчвам той да не е наясно с развитието на сюжета, за да му се отдаде възможността да преживее историята редом с героите и да изпита чувствата, които те са изпитали. 

Историята се върти околоко Кара и семейството й, които всяка година в края не месец октомври стават необяснимо податливи на инциденти, някои от които са завършили фатално за членове от семейството. Тази година Кара не само решава да разбере на какво се дължи това, но и забелязва присъствието на тайнствено момиче на всички свои снимки (дори на тези от семейните почивки на морето), с което историята се заплита още повече. Така се появяват купища нови въпроси, на които предстои да се отговори. Все пак не препоръчвам книгата на тези, които обичат постоянно развитие на действието, защото в "Сезона на злополуките" истината се разбира чак в края, а дотогава историята допълнително се заплита. 
Читателят от своя страна се впуска в това приключение, в което може да очаква всичко, без да знае кой е лошият. Нито пък какво ще се случи по-нататък. Едно е сигурно - всеки ще се влюби в местата, на които авторката е придала сантиментално значение. 
"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."
Трябва да призная също, че в течение на историята успях да опозная в детайли характера на героите. Всеки един от четиримата - Кара, Беа, Алис и Сам, е изграден абсолютно индивидуално чрез своите странности, но това, което ги сближава е именно мрачната страна във всеки един. Макар в действителност това, което преживяваха да бе от части сюрреалистично поради свръхестествените елементи, авторката умело е сляла литературата с действителността. 

Последно, но не по важност, не мога да пропусна да спомена факта колко великолепна е българската корица на романа. Само един поглед към нея е нужен, за да ми се прииска да започна историята отначало.

Изпълнена със загадки и напрежение, "Сезонът на злополуките" е книга, която пленява от самото начало и така до края. Препоръчвам я на всички, които биха искали да се впуснат в една прекрасно написана история с много въпросителни и същевременно да се насладят на едно леко и приятно четиво! 

Много благодаря 
на издателство "Егмонт" 
за предоставената възможност!


сряда, 16 март 2016 г.

"Гневът и зората" от Рене Ахдие - ревю


Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

За "Гневът и зората" разбрах най-случайно от книжното общество в goodreads, пожелах да я прочета, но съвсем не предполагах, че ще се превърне в една от най-любимите ми книги на всички времена!
Романът на Рене Ахдие е вдъхновен от вече съществуващата история за прекрасната Шехерезада от "Хиляда и една нощ", но не мога да кажа, че е негов съвременен прочит, защото това би означавало, че липсва оригиналност в сюжета и при изграждане образите на героите. В действителност авторът е създал творба, в която успешно е превъплътил прочутите герои от арабските разкази едновременно с нови и леко загатнати фантастични елементи. 
Действието в романа се развива бързо и още в началото поема в неочаквана посока. Историята започва с доброволното пристигане на Шахризад в двореца на халифа след убийството на най-добрата си приятелка Шива, и едновременно с това проследяваме и живота на героите извън палата - приятелите и семейството на девойката. Именно това разгръщане на сюжетните линии в последователен ред държи читателя в непрестанно напрежение и нестихващо желание да научи повече. 


Главната героиня Шахризад представлява същински идеал за литературен женски образ. Без да се замисли, тя жертва себе си и своя живот, избирайки да стане съпруга на халифа с ясното съзнание, че ще трябва да направи и невъзможното, за да оживее и да успее да възмезди за болезнената загуба на най-близката си приятелка. Въпреки ситуацията, в която се намира, запазва хладнокръвието и увереността си, а трите впечатляващи истории, които разказва на Халид, пленяват не само него, но и читателите. Шахризад е изправена пред най-трудния избор - между каузата си и любовта. 

"Колко много я беше грижа за него. И колко малко значение трябваше да има това."

Халид е също един невероятно изграден образ, който поставя много въпроси и най-вече защо се налага отнемането на толкова много невинни животи - един за една зора. За него се носят какви ли не ужасяващи легенди, но дали те отговарят на действителността, Шахризад сама ще трябва да разбере.
Някъде до средата на книгата не вярвах на нито един от обкръжаващите настоящата съпруга на халифа, подозирах ги в някакъв вид предателство, в измяна. Това се отнася и за двамата много интересни персонажи Джалал и Деспина. 
Джалал, братовчед на Халид и капитан на стражата, притежава изключително чувство за хумор, но би ми било интересно да науча повече за самия него като личност, както и за живота му преди началото на историята. 
Към Деспина, не на последно място, също много се привързах. Тя бе изключителна подкрепа за Шахризад през цялото време и също така споделяше с нея, а и с читателите, ценни житейски мъдрости, който мен силно ме впечатлиха.

"Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш."

Един великолепен роман за незабравимата история на едно момче с минало на убиец и на едно момиче с опасни намерения"Гневът и зората" на Рене Ахдие е идеалният избор, ако желаете четиво, което ще ви държи будни до ранни зори!

Искрено Ваша, 
Ади!


сряда, 9 март 2016 г.

"Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - ревю


Селена Сардотиен също известна като асасинът на Адарлан, излежава доживотната си присъда в солните миди на Ендовиер, докато престолонаследникът Дориан Хавилиард не й предлага свободата при условие, че победи в ужасяващ турнир. Турнир срещу най-жестоките убийци и крадци в цялото кралство. Дните на Селена се изпълват с усилени тренировки за всяко от изпитанията преди големия турнир. Историята се заплита след като Селена разбира, че зад стените на Стъкления дворец  се крият тайни, които биха могли да разкрият истината за измиращите един след друг участници, а тя само може да се надява да не е следващата.


Когато за първи път чух за "Стъкленият трон", отсъдих, че не е по вкуса ми, но след многобройните препоръки от приятели и липсата на дори един негативен отзив, реших, че може би бъркам и си заслужава да й дам шанс. Три дни след като книгата се озова в ръцете ми, мога само да се питам защо толкова съм отлагала прочитането й. В "Стъкленият трон" има всичко онова, което аз търся в една фентъзи книга - бестрашен и самоуверен женски образ, единствен по рода си свят, любовен триъгълник и разбира се, конфликти и неочаквани обрати. 


Сара Дж. Маас тъй умело е създала свят, който още от първите страници успя да ме погълне, тъй като особено много обичам книги, чието действие се развива в кралския двор и такива, разказващи за дворцовия живот, към който обикновени хора (или не толкова обикновени) са принудени да се приспособят. Свят толкова реалистичен, за което допринася и прекрасната карта в началото и някак близък до представите за абсолютната власт и бунтовете против нея през отдавна отминали епохи.


Що се отнася до героите, не мога да не отбележа колко силно се привързах към тях. Наистина много силно. Личностното им развитие с течение на историята ми беше също толкова интересно колкото това на сюжета. 
Селена Сардотиен е един неповторим женски образ, достоен за подражание, дотолкова че въпреки трудното си минало, тя не престава да се бори за свободата си. Не пречупва светогледа си през призмата на безнадеждността, не се отдава на самосъжаление и най-вече не губи способността си да чувства. Всичките страдания, които е изпитала в миналото - физически и емоционални, единствено са я направили по-силна. 
"Всички носим белези, Дориан. Моите просто са по-видими от тези на повечето хора."
Каол Уестфол, капитан на стражата и отговорникът за подготовката на Селена за дългоочаквания турнир, ме спечели от самото начало. Въпреки резервираното си, а понякога дори и грубото си държание, много се привързах към Каол, а това какъв невероятен човек и верен приятел е, ме впечатли още повече. Със сигурност се надявам взаимоотношенията му със Селена да се задълбочат в следващите части на поредицата.
" - Независимо какво ще стане - каза тихо тя, - искам да ти благодаря. 
- За какво? - наклони глава настрани Каол.
         - За това, че даде смисъл на свободата ми." 
           

Дориан Хавилиард, престолонаследникът и за разлика от Каол, страстен читател, е доста по-общителен и определено не му липсва женско внимание не само заради властта, която му принадлежи. Дориан стана още по-интересен персонаж, след като явно започна да показва интереса си към Селена, макар с ясното съзнание, че като престолонаследник трябва да се ожени ако не за принцеса, то за жена с по-висок социален статут.

"Сега нямаше значение как вижда бъдещето си и с кого ще го прекара. Не можеше да си представи да е с друга. Да иска друга."
Въпреки това, подаръкът, който направи на Селена, бе една невероятна изненада не само за самата нея, но и за читателите.

Принцеса Нехемия пък представлява един доста загадъчен образ, който до последно криеше мистерия, но и впечатляваше с обичта си към семейството и народа си.


Без съмнение "Стъкленият трон" е една от най-добрите фентъзи книги, които съм чела някога. Определено я препоръчвам на истинските ценители на този жанр, а и на тези, които обичат книги, изпълнени с действие, любов и напрежение, които се редуват в умела последователност. Това бе първият ми досег с творчеството на Сара Дж. Маас и определено няма да е последният. Не само възнамерявам да прочета и останалите книги от поредицата, но и наскоро издадената "Двор от рози и бодли". 

Приятна вечер от мен! <3
Ади К.

Снимки източник: 1,2,3

събота, 5 март 2016 г.

The TBR Book Tag

Здравейте! Днешната публикация ще бъде посветена на един много интересен за мен таг. Благодаря, на Paris Love, че ме номинира да го направя! От своя страна тагвам МариЕлена и Павлина :3




1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
Често използвам Goodreads и избирам книгите, които съм добавила в моя to-read лист, но в последно време има един куп книги, които съм си наумила да прочета, че не се нуждая от списък или специална купчинка.

2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
На хартиен носител, но все пак се случва да прочета някоя и друга електронна книга на телефона си. Все пак това не можа да замени книжното тяло.

3. Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Според настроението ми за това какъв жанр ми се чете - дали contemporary, антиутопия, романтика, криминале или пък класически роман. 

4. Посочете книгата която стой най-дълго в списъка ви за четене?
"13 причини защо". От доста време съм замислила да я прочета, но все още не е й е дошъл редът. 

5. Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?
"Обещавам ти провал" всъщност е последната книга, която съм добавила в списъка си за четене. Чух някои добри отзиви за нея, а и анотацията е доста примамлива, та смятам да я прочета.

6. Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?
"Confess". Не се случва често да съдя книгата по корицата, но специално тази привлече вниманието ми и я добавих в списъка си още преди да прочета за какво се разказва.

7. Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Children shouldn't play with dead things. Не че не планирам да я прочета, но със сигурност няма да е в скоро време. 

8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш?
От непубликуваните очаквам финалът на "Алена кралица" и "Стъкленият трон", защото това са двете ми най-любими дистопични поредици и се вълнувам за края им. Също и осмата част на "Хари Потър", за която скоро се разбра, че ще зарадва почитателите на момчето-магьосник по цял свят. От все още непреведените на български очаквам Dumplin'.

9. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?
"Среднощна корона" - втората от поредицата "Стъкленият трон". Ще я прочета в близко бъдеще, горя от нетърпение да науча продължението на историята за Селена, Дориан и Каол, които вече заемат специално място в сърцето ми!

10. Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели , само ти не си?
Вероятно това е "Стъкленият меч" - продължението на "Алена кралица". Не обичам да чета книгите, когато всички останали ги четат, затова изчаквам страстите да поутихнат. Вероятно ще я прочета следващият месец.

11. Книга от списъка за четене, която "умираш да прочетеш"?
Не са никак малко книгите, които умирам да прочета - "Птиците умират сами", "Опасни връзки", "Гордост и предразсдъци", "Джейн Еър", "Сезонът на злополуките", "Гневът и зората". Най-напред за тези се сещам.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
138, но броят им се увеличава с всеки изминал ден, затова това е съвсем относително число.

п.п. Най-случайно попаднах на тази платформа, чрез която да изчислим колко време ще ни отнеме да прочетем книгите, които сме поставили в свояTBR list и понеже е абсолютно тематично реших да я споделя с вас. Кликнете тук 

От мен до скоро! <3
Ади К.

Снимка източник: 1

вторник, 1 март 2016 г.

February Wrap Up and March TBR

Здравейте! Честита Баба Марта на всички! Бъдете здрави и винаги усмихнати! Вече сме март и аз отново си мисля колко неусетно премина февруари. Е, време е за книжна равносметка! Покрай всевъзможните олимпиади, тестове и изпитвания имах възможност да прочета едва четири книги, но всички от които много ми харесаха!
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс  е едно изключително вълнуващо четиво, чийто сюжет се разви по абсолютно неочакван за мен начин. Макар и да беше написана някак необичайно, наистина ми хареса и определено ще прочета втората част. Препоръчвам я на тези, които желаят нещо различно от книгите, които са свикнали да четат. 

"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир - втората част от поредицата "Скъпоценни камъни" бе едно прекрасно продължение на историята за носителката на гена за пътуване във времето и нейният любим. Лека и много приятна за четене по всяко време! Ревю тук

"Връзка" от Рейнбоу Роуъл - още след издаването й горях да я прочета не само защото авторката е любимата ми Рейнбоу Роуъл, но и защото ми се четеше книга в точно този жанр. Определено не сбърках с избора си! Ревю тук

"Смарагдовозелено" от Керстин Гир - финалът на една прекрасна поредица! Не се случи това, от което се опасявах, нито пък това, което предполагах. Достави ми истинско удоволствие. 

За месец март няма да си поставям високи цели, нито прекалено много заглавия, въпреки че списъкът ми е дооста дълъг. Все пак желая да прочета "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас, която започнах в последния ден от февруари и само ще кажа, че е просто великолепна! Също смятам да прочета "Скай" на Джос Стърлинг - една доста отлагана книжка, надявам се да ми хареса и да продължа с поредицата "Саванти". Списъкът продължава с "Етюд в червено" и "Знакът на четиримата" от Артър Конан Дойл. Агата Кристи и нейният неповторим персонаж Еркюл Поаро събудиха в мен любовта към детективските романи и смятам, че е време да се впусна в случаите и на Шерлок Холмс.


Надявам се март месец да бъде по-успешен не само откъм книжен, но и откъм личен план за всички! Приятна вечер и до скоро! <3


Снимки източник: 12


Ади К.