събота, 30 януари 2016 г.

January Wrap Up & February TBR

Здравейте! Време е за книжна равносметка за изминалия месец и списък с желаните четива за следващия. Радвам се, че ще мога да ви споделя какво прочетох през януари и какво смятам да прочета през февруари, но няма да си поставям големи цели за втория месец от тази година, макар и да искам, тъй като ми предстои изпит за ниво по френски и ще се съсредоточа повече върху него. Оплаках ви се ;д, сега ще продължа по същество. 
Снимка:източник
През януари съм прочела цели 5 от 32 книги според моя goodreads reading challenge, което смятам за доста добре, имайки предвид, че именно януари е един от най-натоварените месеци заради края на срока. 
1. "Алена кралица" - Виктория Айвярд
Започнах годината с впечатляващата история на Мер Бароу и лъжите, в които я заплита свръхестествената й сила. Ревю тук С нетърпение очаквам продължението "Стъкленият меч", което излиза след броени дни.  

2. "Всички наши места" - Дженифър Нивън
Вече една от най-любимите ми книги. Без съмнение ще я препрочитам неведнъж. Ревю тук 

3. "Ние, лъжците" - Емили Локхарт
Има своите положителни и отрицателни аспекти. В началото липсваше динамика, но във втората половина това се промени и не можех да си поема дъх. 

4. "Аутсайдерът" - Маркъс Зюсак
Това е дебютният роман на Маркъс Зюсак, както и началото на трилогията за братята Улф. Реалистична, поглъщаща и много много стилно написана, макар и доста кратка, й се наслаждавах до последно. 

5. "Рубиненочервено" - Керстин Гир
Ако кажа, че ми е харесала, няма да е достатъчно. Изключителна е, точно по вкуса ми. Все още не ми излиза от главата и много скоро ще й напиша ревю.

През февруари възнамерявам да прочета "Сапфиреносиньо" - Керстин Гир - продължението на една вече любима поредица. Както и нейният финал - "Смарагдовозелено". Не на последно място - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс - книга, която отлагам от прекалено дълго време. Надявам се и трите произведения да ми харесат, така както всяко едно, което прочетох през януари.

Това беше от мен засега! Надявам се да ви е харесал днешният пост и ще се радвам да чуя кои са книгите, които вие прочетохте през този месец :) Пожелавам ви весела зимна ваканция и успешно начало на втория срок!

Поздрави,
Ади!

сряда, 27 януари 2016 г.

The Harry Potter Spells Book Tag



Здравейте! Наскоро видях този таг из блог пространството и като заклет почитател на историята за момчето-магьосник, много ми хареса и реших да го направя и аз.


1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш
Тук залагам на Glass Sword - втората книга от поредицата "Алена кралица" на Виктория Айвярд. Нямам търпение да разбера какво ще се случи между Мер, Кал и Мейвън и какви нови обрати ги очакват.


2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица
"Рубиненочервено" на Керстин Гир е страхотно начало на поредицата "Скъпоценни камъни". Историята е наистина впечатляваща и завладяваща от началото до самия края. В близко бъдеще ще прочета и останалите две части -"Сапфиреносиньо" и "Смарагдовозелено".


3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени 
от детството ти
"Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен е най-най-любимата ми детска книжка. Прочетох я за ден в един от малките класове и представете си колко много ми е харесала, щом бях се захванала да й пиша мое продължение. Също така си мисля, че именно това е книгата, която събуди у мен любовта към четенето.





4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете


Вчера дочетох "Аутсайдерът" на Маркъс Зюсак. Макар и доста кратка, книгата ми хареса и в най-скоро време ще можете да прочетете нейното ревю. В края на 2015 си обещах, че ще прочета и други романи на Зюсак, радвам се, че го направих и определено си заслужаваше. Нямам търпение да се докосна и до "Аз съм пратеникът".




5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел
Всяка книга е прекрасна сама по себе си и ме научава на нещо ново, но "Do Androids Dream of Electric Sheep?" само ми показа, че съществуват книги, за които просто не мога да кажа нищо хубаво. Нямаше и един момент, който да ми привлече и най-вече, да ми задържи вниманието, колкото и да е популярна сред почитателите на научно-фантастичната литература.




6. Ридикулус - книга, която поражда смях
Хрумва ми "Тюртюф" на първо място - изключително забавна, осмива лековерието и освен това, въплъщава действителни образи от съвремието на автора като самият Луи XlV например.






7. Круцио - книга,  болезнена за четене

За съжаление една приятелка без да иска ме "спойлна" за края на "Всички наши места" на Дженифър Нивън и тоест по неволя научих как приключва. Въпреки това реших да я прочета и дори в самото начало си беше болезнено за мен, знаейки как свършва. 
Тази книга без съмнение ще бъде неведнъж препрочитана и ще остане дълго сред най-любимите ми!


Не знам кой е правил този таг и кой не, но на свой ред тагвам ПамелаИлиана и Юлия :)


събота, 23 януари 2016 г.

"Ние, лъжците" - защо (не) ми хареса

Здравейте! Преди броени часове привърших с четенето на "Ние, лъжците" от Емили Локхарт и изпитвам нуждата да говоря за тази книга. Предстои да ви разкажа за част от това, което ми допадна и кое не чак толкова в този нетипичен роман и именно това, че не следва модните тенденции в young-adult литературата, го прави наистина специален.

Източник: elockhartbooks.tumblr.com

Ето кое успя да ме впечатли:

  • Определено неочакваната развръзка заема челно място в тази категория. Имах доста предположения как ще приключи романа и нито едно от тях не се оказа вярно, което много ми се хареса, тъй като не обичам предсказуемите истории.
  • Образът на всеки един от лъжците е абсолютно индивидуален, толкова, че и четиримата се различават коренно един от друг и нямат нищо общо помежду си. Освен роднински връзки. И един частен остров.
  • Към индивидуалността на героите се включва и девиза на всеки един от тях, който ги изобразява съвършено, както и цитати, които въздействат, които пораждат размисъл.
"Винаги прави това, от което се страхуваш." 
"Не приемай зло, което можеш да промениш." 
~
 "Вселената беше добра, защото той беше част от нея."
" За старите в семейството - мама, лелите, дядо, събирането на красиви предмети е цел в живота. Който умре с най-много вещи, печели. Какво печели, е въпросът, чийто отговор бих искала да чуя."
  • Това, че
    авторката
    пише
    по този
    начин.
    Но само
    в най-напрегнатите
    моменти.  
Ето какво не ми допадна: 
  • Любовната история между Гат и Каденс е колкото чиста и истинска, толкова объркана и клиширана - за момичето от богато семейство и бедното момче-чужденец, което семейството (или по-скоро само най-възрастният в него) не одобрява.
  • Използваните метафори. Лично мое мнение е, че са прекалено много и не на място. 
"Той бе размисъл и ентусиазъм. Амбиция и силно кафе..."
  •  Сюжетът е немалко объркан - преплитат се няколко времена, някои от действията са недействителни, а аз не го разбрах навреме.


Романът на Е. Локхарт ме грабна чак след сто и петдесетата страница, което не е задоволително, имайки предвид, че общият му обем е едва около 240 стр., но пък за сметка на това историята на семейство Синклер е разтърсваща, дотолкова, че след като прочетох и последната страница, през съзнанието ми препускаше мисълта  "Уааау, кааак не можах да го предвидя?!". 


четвъртък, 21 януари 2016 г.

"Всички наши места" от Дженифър Нивън - ревю


Изключително съм доволна от избора си на "Всички наши места" от Дженифър Нивън за второ четиво за 2016г. Един разтърсващ роман с безценно послание - точно това, от което имах нужда. Още след като прочетох първите няколко страници, знаех, че в ръцете си държа една прекрасна творба, но не съм очаквала да ме разчувства по такъв начин... Признавам си - бяха ми нужни часове да се съвзема и дни, за да успея да побера в съзнанието си цялостната история и чак след това да започна с писането на ревюто.
Тази книга ме промени. Показа ми какво означава истинската любов. Разказа ми за пълноценно изживения живот. Научи ме, че психическите заболявания са също толкова разрушителни колкото физическите и в никакъв случай не са за подценяване.


Всичко започва шест етажа над земята, когато Вайълет Мърки и Теодор Финч се озовават на покрива на училищната камбанария. Единият иска просто да съзре града от тази височина, да се почувства истински буден. А другият с цел да осъществи едно необмислено и фатално решение... Но кой кого спасява? Кой от двамата знае как да живее и кой в
последствие се научава? А на каква цена? 

Теодор Финч е дете, лишено от нужните родителски грижи по вина на развода между двамата си родители - с майка, отдала се на отчаянието и баща, посветил се на новото си семейство и забравил за предишното. Финч не брои дните, които остават до дипломирането, до Коледа или до каквото и да било събитие, прави така, че всяка минута да е значима. Не мисли за последствията, обича истински, но по свой уникален начин.
"Изведнъж се изпълвам с ревност към онези години, когато е живяла и раснала без мен." 
Но често мисли за смъртта, дали е добър днешният ден за умиране и ако не днес, кога. Възхищавам се на индивидуалността му, на светогледа му, защото малко са хората, които истински живеят. Повечето просто съществуват. 




Вайълет Мърки води едно точно такова безцелно съществуване след автомобилната катастрофа, която отнема живота на по-голямата й сестра - Елинор, отдавайки се изцяло на болката по загубата. Няма и следа от амбициите й за бъдещето, от радостта от живота, която винаги е изпитвала. Единствено отмята дните до дипломирането с надеждата, че тогава нещата ще се променят... 

И те се променят. Но много по-рано с една съдбоносната среща шест етажа над земята с на пръв поглед обикновения Финч. Просто Финч. А всъщност всичко...

Теодор и Вайълет участват в групов проект по география, чиято цел е опознаване забележителностите на родния им щат - Индиана, и така двамата тръгват на пътешествие в опознаване на непознатото, в търсене на всички техни места. С течение на времето между двамата се поражда неповторима любов, толкова чиста и истинска, а начинът, по който Финч гледа на Вайълет е същинско въплъщение на красотата.
"Обичам начина, по който блестят очите й, когато говорим или когато тя ми казва нещо важно. Обичам, когато устните й произнасят безмълвно думите, докато чете или е съсредоточена в нещо. Обичам как ме гледа, сякаш в целия свят сме само аз и тя, сякаш погледът и преминава през плътта, костите и каквито още неща има в мен, и стига там, където самият аз не мога да стигна. "
Стилът на Дженифър Нивън е много повече от увлекателен, той е завладяващ и води до пристрастяване, а да оставя книгата си беше направо невъзможно. 

"Всички наши места" е една необикновена история за тънката граница между живота и смъртта, за споделената любов, за семейните взаимоотношения и от какво огромно значение са те при израстването на младите хора. Ако желаете да се докоснете до един силно въздействащ роман, то "Всички наши места" би бил перфектният избор за следващо четиво!

П.П. Чуйте меко казано невероятната песен на Прея, вдъхновена от едноименния роман тук

Поздрави,
Ади!


петък, 15 януари 2016 г.

55 неща, които ми носят щасТИе

Хубаво е човек да знае какво го прави щастлив и да не го забравя. Ето защо реших да направя списък на 55 неща, които ме усмихват. Впечатляват. Вдъхновят. Които обожавам. Надявам се да споделяте малка част от тях и да не забравяте колко е важно да са неизменна част от ежедневието ви. Защото какво по-важно има от това да сме щастливи (и здрави)?
 Снимки: tumblr.com

любящите ми родители     
верните ми приятели     
непредсказуеми книги   
френският език
дълги пътувания
забележителности
непознати места
искрено "Обичам те!"
домът ми
семейни вечери
плуване
дъждовни дни
театър
морето и плажа
вълните
зеленият чай
Хари Потър
постигнати цели
изгреви и залези
малките жестове
загрижеността
продуктивни дни
учителите, които оценяват труда ми
сериалът "Приятели"
моят град, София 
добронамерени хора
уханието на нова книга
красиви тетрадки
канелени сладки
атмосферата в Старбъкс  
снегът
дълги разходки сред 
природата
четене рано сутрин или късно вечер
бежовото и тъмно лилавото червило
кученцата
дълги прегръдки 
чувство за хумор
малки деца
тичане
топли зимни пуловери
горещо какао в коледна чаша
готвенето
безсънни летни нощи 
късни разговори
спиращи дъха книги (и преживявания)
дрешки за книги
библиотеки
учтиви непознати 
песни (и книги) с послание
играта Монополи
снимане
отговорните и целеустремени хора
животът на Ренесансовите крале


споделената любов


По-голямата част от нещата в този списък са подредени по случаен ред. Но повярвайте, мога още да изброявам, защото много са нещата на този свят, които ми носят онова топло чувство, което ме кара да се радвам, че живея. Радвайте се и вие, защото всеки миг е незаменим!

Искрено Ваша, 
Ади!

неделя, 10 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag


След една дълга седмица с ежедневни изпитвания и тестове, каквато се очертава да бъде и следващата, се завръщам с Bookish Identity TAG. Много се зарадвах, когато видях, че Теди и Илияна са ме тагнали. Благодаря ви! ♥

1.В кой фантастичен свят бихте искали да живеете?
Без да се замисля избирам света на Хари Потър. Винаги съм си представяла какво е да учиш в Хогуортс...определено сбъдната мечта!

2.Кой би бил вашият партньор?
Хърмаяни ще прощава, но тук не мога да не кажа Рон. Още от самото начало ми е любим персонаж.

3.От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят божествен родител?
Посейдон. Защото обожам морето, а и винаги съм искала да мога да дишам под водата. 

4.От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш – долноземец или нефилим?
За съжаление не съм чела поредицата на Касандра Клеър и не мога да отговоря.



5.В поредицата за Хари Потър, в кой дом бихте били?

Рейвънклоу. Определено Рейвънклоу. 



6.В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?

Не съм чела поредицата, но съм гледала филма и съм наясно с кастите. Та, бих избрала кастата на Ерудитите. Или Прямите. Не е лесно да се избере, но смятам, че призванията на тези две най-много биха ми подхождали. Да живееш в общество, в което мъдростта заема почетно място или където честността е на пиедестал. Незаменимо!

7.От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?
Не съм чeла тази поредица, няма как да избера демон.

Тагвам ПавлинаМари и Криси ♥

четвъртък, 7 януари 2016 г.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд - ревю


"Алена кралица", дебютният роман на Виктория Айвярд и първата книга от трилогията "Гвардиан", разказва историята на Мер Бароу - момиче, което живее в свят, разделен според цвета на кръвта - червена или сребърна. Червените са простолюдието, от години поробени от Сребърния елит, които за разлика от тях, притежават свръхестествени сили. 

Мер изхранва себе си и семейството си, като краде от улицата, каквото може, но един ден се случва така, че я отвеждат да работи като прислужница в кралския дворец, а там следва нещо немислимо... Мер разкрива пред най-висшите династии и пред двамата принцове - Кал и Мейвън, че притежава тайнствена свръхестествена сила, макар и кръвта и да е червена. От този момент нататък животът на момичето се преобръща изцяло. Мер става част от заплетена мрежа от лъжи и интриги, но кой е в центърът на всичко това? Дали изобщо може да вярва на някого, освен на себе си?


Романът ме грабна още от първите страници. Останах впечатлена от начинът, по който е устроен светът на Мер Бароу, различието в цвета на кръвта и колко определящ е той. 
"Няма значение, че кръвта е всичко, което ние не сме; всичко, което не можем да бъдем... Но аз знам по-добре. Тяхната кръв е заплаха, предупреждение, обещание. Ние не сме същите и никога няма да бъдем."
"Някога отдавна той ни наричаше мравки, Червени мравки, изгарящи в светлината на сребърното слънце."
Влюбих се в стила на писане на авторката, както и в образа на всеки един от героите, създадени тъй съвършено.


Във вените на Мер тече червена кръв, което я прави едно на пръв поглед обикновено момиче в свят, управляван от Сребърния елит. Но съдбата й е подготвила едно не толкова обикновено бъдеще... Като част от тайна схема, и в същото време - в центъра на любовен триъгълник (или четириъгълник), Мер е изправена пред един непознат за нея свят, в който само едно не е лъжа: 

"Всеки може да предаде всеки."

Всичко в романа е абсолютно непредсказуемо - както сюжетът, така и героите. В началото си бях изградила една представа за образите, която непрестанно се изменяше с всяка следваща страница. И именно това ме завладя - неочакваните развръзки, които в никакъв случай не съм и предполагала, постоянната ескалация на напрежението след всеки обрат и разбира се, любовната история, което е съвсем леко загатната.

Това, което не се промени от началото до края бе верността и лоялността на главната героиня към родителите и приятелите си, към кръвта си! Макар и да заживява сред "безсърдечните, себични, студени" Сребърни, тя не се отрича от произхода си, което я прави истински достойна за короната.  

Единственото, което не ми допадна в романа бяха прекалено дългите, според мен, описания на битките и прекалено задълбочените детайли около тях. Също така, очаквах малко повече оригиналност в избора на свръхестествената сила на Мер и може би, малко повече любов, но последното със сигурност ще се осъществи във втората част на историята, която очаквам с огромно нетърпение. Нямам съмнение, че издателство "Сиела" ще се постараят и втората корицата да бъде също толкова прекрасна!


"Алена кралица" е първата книга, която прочетох през 2016г. и определено ще бъде запомнена дълго след края й. Историята е впечатляваща и се различава от всички  книги в този жанр. Препоръчвам на всеки да се докосне до нея, почитател на дистопията или не, удоволствието е гарантирано! 



Искрено Ваша,
Ади!

събота, 2 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award


Много съм благодарна на Pamela Petkova за номинацията. Нейният прекрасен блог можете да видите тук. ^^ 
А това са правилата на One Lovely Blog Award:

1.Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2.Копирай правилата
3.Напиши 7 факта за себе си.
4.Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.


7 факта за мен:
  1. Уча английски, френски и испански и бих искала в бъдеще да науча немски и италиански.
  2. Не си падам особено по сладкото.
  3. Обожавам да пътувам и искам да посетя всички европейски държави - столиците и най-големите им градове.
  4. Мечтата ми е да напиша книга!
  5. Искам да уча медицина.
  6. Нямам братя или сестри.
  7. Коледа е най-любимият ми празник! 


На свой ред ще номинирам само:


Ади:)