неделя, 7 август 2016 г.

"Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар - ревю

Само миг е достатъчен, за да загубиш всичко...
Но никога не знаеш какво ще получиш в замяна...

Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги. 

Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му.
"Предполагам, че онова, което остава, след като някой, когото си обичал умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или за зло. Затова той никога не си отива истински"
Бях изключително ентусиазирана до прочета тази книга не само защото е сравнена с книгите на Джон Грийн и Рейнбоу Роуъл, но и заради обещаващата и доста емоционално звучаща анотация. "Парченца от нашия живот" действително те кара да се замислиш върху сериозни теми, да оцениш това, което имаш - хората до себе си, фактът, че са живи и моментите с тях. 

Макар и книгата да описва трагичната история за загубата на любим човек и способността да упражняваш любимия си спорт, тя е написана увлекателно и не толкова болезнено, колкото очаквах. Може би това е което не ми достигна, за да я заобичам повече - именно, че имах нужда написаното да ме разчувства по-силно. 
Не мога да отрека, че се възхищавам на героите и на това, че останаха силни след подобна загуба, която никак не е лека. В един момент всичко е съвършено, а в следващия - нищо не е както преди. Всичко това е огромна промяна в живота на Кал и Спенсър, също на техните семейства, които сега заедно споделят болката си, и нямам как да не се отрази във всеки един аспект.
"Преди приемах колата като средство за постигане на някаква цел: подвижна къща, с която се придвижвам от едно място на друго. Сега е различно. Сега е зареден пистолет в ръцете ми."
Кал бе изключително чувствителен по темата, засягаща случилото се и не спираше да се самообвинява за смъртта на Лизи, въпреки че нямаше вина. Несъмнено той преживя загубата най-трудно от всички, но и имаше подкрепата на всички. Спенсър през цялото време бе до него и смятам, че ако не беше така, и двамата щяха по един или друг начин да се поддадат на болката си. Лизи, от своя страна, бе представена в пълна тяхна противоположност. Тя не се подчиняваше на правилата, хващаше мига и го изживяваше докрай, опитваше се да вземе най-много от живота, но редом с това стоеше и страданието й, породено от несподелената любов и липсата на майчина обич. Изкуството бе това, което я измъкваше от реалността, нейният източник на вдъхновение. 

"Парченца от нашия живот" е книга за приятелството, любовта, спорта, изкуството и как всичко това, докато го имаме, не осъзнаваме, че изведнъж може да го изгубим. История за това как до продължим след загубата и как да я превъзмогнем, какво всъщност е най-важното, към което трябва да пазим и най-вече ценим -  животът. А и любовта...
"Наистина оценяваме хората чак когато ги загубим, но мисля, че е по-добре да им показваме, че ги обичаме, докато са все още с нас."

Благодаря на издателство AMG Publishing 
за възможността да прочета книгата!


Няма коментари:

Публикуване на коментар