вторник, 28 юни 2016 г.

"Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - ревю


Империята на Воините е най-могъщата военна сила, чието начало е поставено с завоеванието на държавата на Книжниците - някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след петвековно робство.
Лайа е обикновено  момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат ѝ. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да ѝ помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.
В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.
Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.

Не мога да отрека, че бях много скептично настроена към книгата, тъй като се страхувах, че няма да успея така да се каже "да се гмурна" в историята, въпреки че всички, вече прочели я, казваха колко е хубава. Е, сега единствено съжалявам, че не съм я прочела по-рано, защото неслучайно липсват лоши отзиви за нея и искрено се надявам да има продължение!
"Въглен в пепелта" е дебютният роман на Сабаа Тахир, колкото и да е чудно за вярване, и заедно с това - една от най-хубавите антиутопии, които съм чела. Разказва за един свят на поробени и поробители, в който нито едните, нито другите са свободни и именно в това се състои елементът на уникалност. В повечето романи, в които присъства робството под една или друга форма, поробителите са представени като господари, без лишения и най-вече с избор. Но тук нещата не стоят по този начин - Воините се обучават за Маски, а това върви ръка за ръка със смъртта на много Книжници. Тук никой няма право на избор дали да стане безмилостен убиец на поробения народ на Книжниците. Единствено дали ще се прочуе с това или не.

Наравно с обстановката, нехарактерна за романите от този жанр, героите също са нетипични и неповторими. Лайя, млада Книжница, която живее заедно с баба си и дядо си, докато Маски не ги убиват и не отвличат брат й Дарин, е изключително смела, макар и първоначално да го отрича и да се самообвинява за трагичните събития. 
"Животът се състои от толкова много нищо незначещи моменти. И после, един ден, идва момент, който променя всичко. Тези моменти са изпитание на силата, на смелостта. Виковете на Дарин бяха такъв момент, такова изпитние. И аз не го издържах."
Възхищавах се на жертвоготовността към брат си, за когото беше готова на всичко. Дори да се съюзи с абсолютно непознати за нея хора от Съпротивата. Дори да бъде продадена като робиня на Директорката на Блеклиф, където Воините се обучават за Маски. 
Макар в началото да беше наивна и да предприемаше някои необмислени действия, с времето Лайя израсна и придоби още повече смелост, отколкото някога си е представяла. За мен Лайя бе много вълнуващ персонаж именно защото с всяка следваща глава, тя ставаше по-различна, по-уверена в себе си. 

Елиас през цялото време ме изпълваше с отчаяние, поради неговото безсилие към съдбата му. Той за разлика от връстниците му, не бе създаден да убива, да унищожава човешки животи. Не стига това, ами той бе избран за участник в изпитанията за избора на нов Император. Представете си да се очаква от вас да покажете най-доброто, за да не изложите могъщия си род, в мъчителни изпитания, чиято награда е това, към което таите безкрайно презрение. Поне аз така успях да вникна в образа и чувствата на Елиас, който макар и да имаше изключително тежък живот, не бе изгубил способността да чувства, да обича, да се надява, да се бори, разкъсван между собствените си принципи и дълговете, които Империята му е наложила.

Хелене и Кийнан, макар и второстепенни герои, бяха изградени също толкова невероятно, което за пореден път доказва писателския таланат на Сабаа Тахир. Авторката се е справила отлично не само с изграждането на сюжета и всеки детайл от него, но и героите - главни и второстепенни, техните битки (със себе си или не), чувства. Радвам се, че в тази тъмна приказка присъства и любовна драма, която макар и леко загната, е достатъчно ясно представена. 


В началото ми бе малко трудно да потъна в историята на "Въглен в пепелта", може би защото имах повече задължение за училище, но веднъж случи ли се, искрено я заобичах. Това е от книгите, които след като бъде прочетена, остава дълго в съзнанието на читателя и оставя въпроси и размишления върху себе си. Силно я препоръчвам на всеки, който някога се е колебал да я прочете и все още не го е направил, защото удоволствието е гарантирано! 

Искрено благодаря на издателство Сиела, че ми предоставиха
 възможността да прочета тази прекрасна книга!

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю, радвам се че и ти си харесала книгата, ако не се лъжа в края на лятото очакваме и втората част <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Влюбих се, прекрасна е! И много се надявам да има продължение. ^^

      Изтриване