четвъртък, 12 май 2016 г.

"Елизабет е изчезнала" от Ема Хийли - ревю


Мод е на 82 години и страда от деменция. Тя постоянно забравя разни неща - прави си чай, но забравя да го изпие. Отива до магазина и забравя защо. Друг път не разпознава дома си, мястото, на което се намира или пък собствената си дъщеря. Но това, което не напуска мислите на Мод, е фактът, че нейната приятелка Елизабет я няма. Изчезнала е - същото пише и на цветните листчета в джобовете на Мод. И докато всички се опитват да я убедят да се откаже от търсенето си, да спре да говори за това или да задава въпроси, тя ще разплете нещата докрай. Въоръжена с химикалка и със своите цветни листчета, Мод ще стигне до истината и ще разкрие дълбоко пазена тайна от миналото си, за която изглежда всички са забравили. Всички, но не и Мод. 

Разбрах за тази книга най-случайно от книжното общество в goodreads и привлечена от грабващото заглавие, бързо потърсих повече за нея и така се озова сред желаните ми четива. Не след дълго научих, че е избрана за Costa Book Awards Winner 2014 в същата година, в която излиза и това само по себе си говори немалко.

Source
Действието в "Елизабет е изчезнала" е представено от името на самата Мод, което ни дава възможността максимално да опознаем както нея, така и миналото й, да се вмъкнем в мислите и чувствата й. В историята има две сюжетни линни, в центъра на които стои Мод. От една страна се разказва за внезапното изчезване на най-добрата й приятелка - Елизабет, като проследява нейното търсене в настоящето, а от друга - връщане в миналото сред появилите се спомени на 82-годишната жена около изчезването на по-голямата й сестра пред много години, като по този начин се впускаме в разрешаването на две загадки едновременно.
Още в първата глава Мод установява липсата на приятелката си и от този момент нататък, тя не спира да мисли за това, да го споделя на всички, да го изписва на цветните си листчета. Чувствата, които се пораждат у нея след изчезването на Елизабет и напомнят да още едно изчезване на близък човек, което тя е трябвало да преживее през младостта си - това на сестра й Суки (Сюзан) и така спомените й за него постепенно започват да се възвръщат. Понякога Мод смесва случки от миналото с настоящето и това кара дъщеря й Хелън да счита, че е изгубила разсъдъка си. А Мод просто забравя...

"Никога нищо не забелязвах; минавах край всичко като светкавица. Сега имам много време да оглеждам, но няма на кого да разкажа какво съм видяла."
Представете си колко боли да сте в тежест на собствената ви дъщеря, която постоянно да ви повтаря какво да правите и какво не, да ви прави забележки, че излизате до магазина, че си правите чай, че ядете прекалено много препечени филийки, че говорите небивалици за изчезването на ваша приятелка, че я правите за срам в ресторанта, че я карате да ви чака, докато си избирате нов пуловер, че сте счупили чиния. Авторката отлично е пресъздала образа на неблагодарните на родителите си деца, които след определена възраст започват да се държат неуважително спрямо тях, изграждайки образа на 50-годишната Хелън. Синът на Мод, Том пък е установил живота си в Германия и там е създал ново семейство, като изключително рядко и то за съвсем кратко се връща, за да посети майка си. 

За Кейти, внучката на Мод, си мислех, че ще се държи също така непочтително с нея като майка си, но всъщност тя бе много мила със своята баба, отправяше й шегички, който караха Мод да се чувства обичана и щастлива, пускаше й музиката, която Мод поискаше да чуе. 


Source
Като върл почитател на мистериите, заобичах тази книга от първата глава. Но Ема Хийли е написала нещо много повече от една мистерия с много въпроси, защото в романа й има емоция, има послание. Чрез нея можем да влезем в мислите на една възрастна жена, да се опитаме да разберем светогледа й през този период от живота й, да почувстваме болката й, когато околните я упрекват или й се присмиват на това, че забравя. 

Без съмнение "Елизабет е изчезнала" е едно невероятна и запомняща се история, написана безупречно, която смятам, че би се харесала на всеки. С нея ще плачете и ще смеете, ще търсите и ще намирате, а това, което ще искате накрая, ще е да я започнете отначало.


Искрено благодаря на издателство Orange Books 
за възможността да прочета тази прекрасна книга 
в замяна на честно ревю!


4 коментара:

  1. Благодарение на твоето прекрасно ревю, аз искам да прочета книгата още по-силно! :) <3

    ОтговорИзтриване
  2. Много красиво ревю, представила си книгата по един невероятен начин *-* Не знам как ще издържа до Панаира, за да си я купя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, книгата наистина си заслужава! <3

      Изтриване