сряда, 9 март 2016 г.

"Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - ревю


Селена Сардотиен също известна като асасинът на Адарлан, излежава доживотната си присъда в солните миди на Ендовиер, докато престолонаследникът Дориан Хавилиард не й предлага свободата при условие, че победи в ужасяващ турнир. Турнир срещу най-жестоките убийци и крадци в цялото кралство. Дните на Селена се изпълват с усилени тренировки за всяко от изпитанията преди големия турнир. Историята се заплита след като Селена разбира, че зад стените на Стъкления дворец  се крият тайни, които биха могли да разкрият истината за измиращите един след друг участници, а тя само може да се надява да не е следващата.


Когато за първи път чух за "Стъкленият трон", отсъдих, че не е по вкуса ми, но след многобройните препоръки от приятели и липсата на дори един негативен отзив, реших, че може би бъркам и си заслужава да й дам шанс. Три дни след като книгата се озова в ръцете ми, мога само да се питам защо толкова съм отлагала прочитането й. В "Стъкленият трон" има всичко онова, което аз търся в една фентъзи книга - бестрашен и самоуверен женски образ, единствен по рода си свят, любовен триъгълник и разбира се, конфликти и неочаквани обрати. 


Сара Дж. Маас тъй умело е създала свят, който още от първите страници успя да ме погълне, тъй като особено много обичам книги, чието действие се развива в кралския двор и такива, разказващи за дворцовия живот, към който обикновени хора (или не толкова обикновени) са принудени да се приспособят. Свят толкова реалистичен, за което допринася и прекрасната карта в началото и някак близък до представите за абсолютната власт и бунтовете против нея през отдавна отминали епохи.


Що се отнася до героите, не мога да не отбележа колко силно се привързах към тях. Наистина много силно. Личностното им развитие с течение на историята ми беше също толкова интересно колкото това на сюжета. 
Селена Сардотиен е един неповторим женски образ, достоен за подражание, дотолкова че въпреки трудното си минало, тя не престава да се бори за свободата си. Не пречупва светогледа си през призмата на безнадеждността, не се отдава на самосъжаление и най-вече не губи способността си да чувства. Всичките страдания, които е изпитала в миналото - физически и емоционални, единствено са я направили по-силна. 
"Всички носим белези, Дориан. Моите просто са по-видими от тези на повечето хора."
Каол Уестфол, капитан на стражата и отговорникът за подготовката на Селена за дългоочаквания турнир, ме спечели от самото начало. Въпреки резервираното си, а понякога дори и грубото си държание, много се привързах към Каол, а това какъв невероятен човек и верен приятел е, ме впечатли още повече. Със сигурност се надявам взаимоотношенията му със Селена да се задълбочат в следващите части на поредицата.
" - Независимо какво ще стане - каза тихо тя, - искам да ти благодаря. 
- За какво? - наклони глава настрани Каол.
         - За това, че даде смисъл на свободата ми." 
           

Дориан Хавилиард, престолонаследникът и за разлика от Каол, страстен читател, е доста по-общителен и определено не му липсва женско внимание не само заради властта, която му принадлежи. Дориан стана още по-интересен персонаж, след като явно започна да показва интереса си към Селена, макар с ясното съзнание, че като престолонаследник трябва да се ожени ако не за принцеса, то за жена с по-висок социален статут.

"Сега нямаше значение как вижда бъдещето си и с кого ще го прекара. Не можеше да си представи да е с друга. Да иска друга."
Въпреки това, подаръкът, който направи на Селена, бе една невероятна изненада не само за самата нея, но и за читателите.

Принцеса Нехемия пък представлява един доста загадъчен образ, който до последно криеше мистерия, но и впечатляваше с обичта си към семейството и народа си.


Без съмнение "Стъкленият трон" е една от най-добрите фентъзи книги, които съм чела някога. Определено я препоръчвам на истинските ценители на този жанр, а и на тези, които обичат книги, изпълнени с действие, любов и напрежение, които се редуват в умела последователност. Това бе първият ми досег с творчеството на Сара Дж. Маас и определено няма да е последният. Не само възнамерявам да прочета и останалите книги от поредицата, но и наскоро издадената "Двор от рози и бодли". 

Приятна вечер от мен! <3
Ади К.

Снимки източник: 1,2,3

12 коментара:

  1. Радвам се, че се присъедини към феновете на книгата и аз като теб тръгнах с убеждението, че няма да ми хареса, но е просто уникална, част от любимите ми книги. Прекрасно ревю.

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ревю, макар че до края на втората книга си бях #teamDorian. Определено следващите книги от поредицата са още по-интересни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, аз съм #teamChaol, но това не означава, че не си обичам и Дориан ;Дд Радвам се, че историята продължава все тъй невероятно! Скоро я продължавам :3

      Изтриване
  3. Добре дошла в клуба! :дд Винаги се радвам, като чета ревюта на любима моя книга. Радвам се, че ти е харесала и очаквам ревютата и на следващите книги :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено книгата неслучайно е любима на толкова хора. Мерси:)

      Изтриване
  4. Прекрасно си описала всичко ! В момента чета втората книга ''Среднощна корона'' и с голямо удоволствие ти съобщавам, че е дори по-хубава ! А за любовния триъгълник - аз все още не мога да реша кой повече ми харесва :Д

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Много се радвам, че поредицата става все по-хубава с всяка следваща книга ^^ и съм сигурна, че скоро ще избереш между Каол и Дориан ;д

      Изтриване
  5. Много хубаво ревю, Ади. Радвам се, че книгата ти е харесала ^^ Между другото аз също съм за #teamКаол ;д

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря тии! ^^ Наистина много ми харесва и разбира се, Каол допринася за това :D

      Изтриване
  6. Много хубаво ревю, наистина. And I get you on a spiritual level - не мисля, че някога ще спра да си обичам Каол, каквото и да се случи. :D Прекалено силно съм се привързала към персонажа му вече.

    Искам само да вметна нещо - в няколко ревюта срещам как "Стъкленият трон" е категоризирана като антиутопия, което е... далеч от истината (и наистина не е голяма работа, but I'm kinda petty). Историята очевидно се развива в средновековна обстановка и няма как да бъде видяна като нашия свят в бъдещето - няма има и следа от технологии, дори и самите очертания на Ерилея нямат нищо общо с границите на който и да е от седемте ни континента. И ToG, като жанр, просто си е фентъзи.

    Както и да е, силно ти препоръчвам втората книга. Не искам да вдигам очакванията ти твърде високо, но е най-вълнуващото нещо, което съм чела от мнооого време. (:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти много! Като се замисля, си абсолютно права - в "Стъкленият трон" няма елементи от близкото или далечното бъдеще, следователно е далеч от дистопията. Но фентъзи или антиутопия си остава една от най-хубавите книги, които съм чела. Втората част е включена в tbr листа ми за този месец и всичките добри отзиви за нея обещават да е по-хубава и от първата! :3

      Изтриване