вторник, 16 февруари 2016 г.

"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир - ревю


Кое е по-трудно - да спасиш света или да танцуваш менует през XVIII век?

Във втората част от трилогията "Скъпоценни камъни" проследяваме историята за Гуендолин Шепърд  и Гидиън де Вилърс - двамата последни носители на гена за пътуване във времето, както и усложняването на взаимоотношенията им. Макар и първата книга да завърши с (спойлер от първа книга) тъй очакваната целувка, във втората Гидиън не прекратява арогантното си и надменно поведение, а даже злепоставя Гуендолин пред пазителите в Темпъл, които и без това й нямат доверие. Противоположно на това в други случаи пък се държи така, сякаш силно я желае. 
"Чувството да знам, че заради мен забравяш да дишаш е толкова... опияняващо."
Двете срещи на Гуендолин с тайнствения граф Сен Жермен още повече заплитат сюжета и поставят редица въпроси. По какъв начин графът, който е живял преди столетия, е способен да контролира носителите на гена за пътуване във времето, родени след него? От друга страна се разкриват някои черти от характера му - той отваря очите на Гуендолин за истина от екзистенциално значение за нея, но дали го прави от добри чувста или по-скоро по този начин извежда полза за самия себе си, спечелвайки доверието на момичето?


Що се отнася до истинската причина, поради която Пол де Вилърс и Люси Монтроуз са откраднали хронографа - дали с цел да предотвратят затварянето на Кръга или да получат облагите от това само за себе си, можем само да гадаем на този етап.  Със сигурност в това се крие ключът към всички тайни в историята, защото те не биха избягали от дома си и заедно с хронографа в миналото, без повече да могат да се завърнат в настоящето, ако това не бе решаващо и за тях, и за другите като тях.
Източник:
Не на последно място не бих могла да не подчертая колко ме зарадва появата на разговорливото гаргойлче Ксемериус, което само Гуендолин е способна да чуе и види. Изключително се забавлявах на чувството му за хумор, което развеселяваше иначе тъй напрегната обстановка. 
"Струва ми се, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане."
Надявам се демончето да присъства и в следващата книга, за която всъщност очаквам спиращ дъха обрат, какъвто присъства и в края на втората част, но за който не мога да кажа, че не очаквах за съжаление.

В тази част от поредицата действително получаваме нови сведения, водещи до разкриването на цялостната загадка, научаваме силата на гарвана, която Рубинът притежава, както и намеренията на Диамантът, но се поставят още повече загадки, които с нетърпение очаквам да разкрия в третата и финална част "Смарагдовозелено". 

4 коментара:

  1. Брилянтно ревю, както винаги ! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ревю, Ади! :3 А Ксемериус наистина е страшно забавен при всичките си появи :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така си е, неповторим е! :D Благодаря много, Кая ^^

      Изтриване